Нова средновековна църква на Трапезица разкри Мирко Робов
Нова средновековна църква на Трапезица разкри Мирко Робов / DarikNews.bg, архив
Нова средновековна църква разкри на Трапезица Мирко Робов
75562
Нова средновековна църква разкри на Трапезица Мирко Робов
  • Нова средновековна църква разкри на Трапезица Мирко Робов

Нова средновековна църква разкри на Трапезица великотърновският археолог Мирко Робов. Той попаднал на неизвестния до момента храм, докато довършвал проучването на феодалната сграда, над която работи вече няколко сезона. В югоизточния й край той разкопал основите на солиден хоросанов градеж. Изпод него е излязла дъговата извивка на абсидата, която може да води само и единствено към църква. Тя е с размери 16, 90 на 9 метра, което я прави и най-голямата на Трапезица, посочи Мирко Робов.

Храмът е кръстокуполен с две свободни подпори, съвсем типичен за църквите на Трапезица. Освен арката на абсидата археологът е разкрил и гробница със семейно погребение, както и много рядък порцелан. Това лято Робов окончателно завърши проучването на феодалния комплекса и се надява обектът му да стигне до консервация и реставрация, за да може да стане притегателно място за посетителите на Трапезица.

Няколко са ценните находки, излезли при разкопките на обекта. Една от тях е фрагмент от порцеланов съд с украса. Порцеланът е рядък материал за нашите земи по онова време и най-вероятно е внесен от Китай. Заедно с парчетата стъклена посуда от предишния сезон този фрагмент е още едно доказателство за високия статус на хората, живели в сградата, каза Робов. Археологът е попаднал и на още един фрагмент от зооморфен съд, с форма на животинска глава, дъно от съд с ясно очертана буква „Б”, която е възможно да отвежда към култа към Богородица. Излезе и керамика от ранножелязната епоха, един голям съд с дебели стени и много красива украса, изброява още находките си Мирко Робов. Още стотина монети е събрал от обекта си археологът. Най-ранната е от времето на Исак II Ангел, което е зората на Второто българско царство. Последната е от годините, в които е управлявал Иван Шишман.

„Комплексът е затворен и представлява феодално имение, което е много сходно по планировка с т.нар. болярско жилище, северно от царския дворец на Царевец”, казва Мирко Робов. И уточнява, че зад оградния зид комплексът се простира на два декара и половина. Основната постройка е 18, 50 на 9 метра, без да са установени категорично границите на север. Църквата вътре в комплекса доказва, че там са живели неслучайни хора. Още повече, че храмът е бил кръстокуполен и с красиви стенописи. Две зидани гробници е проучвал археологът през годините, които също говорят за висок обществен статус на фамилията. Едната е измазана и стенописана, но за съжаление, и двете са били отваряни, преди Мирко Робов да започне проучванията си на този обект.

Чуйте повече в звуковия файл.