Нова средновековна църква разкри на Трапезица великотърновският археолог Мирко Робов. Той попаднал на неизвестния до момента храм, докато довършвал проучването на феодалната сграда, над която работи вече няколко сезона. В югоизточния й край той разкопал основите на солиден хоросанов градеж. Изпод него е излязла дъговата извивка на абсидата, която може да води само и единствено към църква. Тя е с размери 16, 90 на 9 метра, което я прави и най-голямата на Трапезица, посочи Мирко Робов.
Храмът е кръстокуполен с две свободни подпори, съвсем типичен за църквите на Трапезица. Освен арката на абсидата археологът е разкрил и гробница със семейно погребение, както и много рядък порцелан. Това лято Робов окончателно завърши проучването на феодалния комплекса и се надява обектът му да стигне до консервация и реставрация, за да може да стане притегателно място за посетителите на Трапезица.
Няколко са ценните находки, излезли при разкопките на обекта. Една от тях е фрагмент от порцеланов съд с украса. Порцеланът е рядък материал за нашите земи по онова време и най-вероятно е внесен от Китай. Заедно с парчетата стъклена посуда от предишния сезон този фрагмент е още едно доказателство за високия статус на хората, живели в сградата, каза Робов. Археологът е попаднал и на още един фрагмент от зооморфен съд, с форма на животинска глава, дъно от съд с ясно очертана буква „Б”, която е възможно да отвежда към култа към Богородица. Излезе и керамика от ранножелязната епоха, един голям съд с дебели стени и много красива украса, изброява още находките си Мирко Робов. Още стотина монети е събрал от обекта си археологът. Най-ранната е от времето на Исак II Ангел, което е зората на Второто българско царство. Последната е от годините, в които е управлявал Иван Шишман.
„Комплексът е затворен и представлява феодално имение, което е много сходно по планировка с т.нар. болярско жилище, северно от царския дворец на Царевец”, казва Мирко Робов. И уточнява, че зад оградния зид комплексът се простира на два декара и половина. Основната постройка е 18, 50 на 9 метра, без да са установени категорично границите на север. Църквата вътре в комплекса доказва, че там са живели неслучайни хора. Още повече, че храмът е бил кръстокуполен и с красиви стенописи. Две зидани гробници е проучвал археологът през годините, които също говорят за висок обществен статус на фамилията. Едната е измазана и стенописана, но за съжаление, и двете са били отваряни, преди Мирко Робов да започне проучванията си на този обект.
Чуйте повече в звуковия файл.