16-ият априлски ден е свързан със събитие в българската история, което се е случило във Велико Търново. На този ден през 1879 година Учредителното народно събрание приема първата българска конституция след Берлинския конгрес. В нея е прокаран принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Конституцията определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си с буржоазно-либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания. Цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г.
Първата българска конституция е една от най-демократичните за времето си в Европа. Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.Отменяна е през 1881 г. и през 1883 г., изменяна е през 1893 г., 1911 г. и 1946 г. и е в сила до 1947 г., когато VI Велико народно събрание я заменя с Конституция на Народна република България.
