Когато стане дума за спасяване на бездомни животни, обществото почти винаги се разделя на две. На единия полюс застават крайните защитници на четирикраките, а на другия – хората, които смятат, че животните са крайната грижа на едно общество. Но всъщност отношението ни към животните е показателно за отношението ни към себеподобните. И ако не се отнасяме добре към четириногите, значи не можем да бъдем и хуманни.
Материалът в звуковия файл е за съдбата на бездомните кучета във Варна – нерадостна и неясна. За начина, по който ги третираме по закон, мислейки, че полагаме за тях всички необходими грижи.
Общинският приемник за безстопанствени кучета се намира в Каменар. Отвъд циганската махала, на края на селото. Там, където никога няма да отидеш, освен ако не си решил да си осиновиш животно. Това обаче е невъзможно, тъй като мястото е мрачно, миризливо и зловещо като в кучешки трилър. В цивилизованите страни приемниците за безстопанствени животни са разположени близо до паркове. Или някъде, където можеш да отидеш с удоволствие и да си избереш домашен любимец. В България кучкарниците са далече от хорските очи, за да не мислим за тях.
Заедно с Организацията за спасение на животните „Щастлив дом” направихме проверка как в приюта за кучета в Каменар се грижат за животните. Отидохме там без предупреждение и с предчувствие за покъртителни гледки. Заварихме както обичайните улични животни, така и породисти екземпляри, захвърлени на улицата от своите стопани.
Репортажът от посещението е в звуковия файл, а темата в снимки илюстрира само отчасти ситуацията в кучкарника.
