Чували с боклук, лежащи на дъното, пълни найлонови торби и дори цели варели. Това са част от отпадъците, които корабите изхвърлят при движението си край родния бряг.
На подобни „находки” се натъкват родните океанолози при изследване чистотата на морското дъно, разкри пред Дарик проф. Атанас Палазов от Института по океанология във Варна. Той обясни, че отпадъците по дъното в шелфовата зона са най-много край фарватерите (пътищата за плавателните съдове).
Въпреки че има много силна регулация в тази посока – действащи конвенции и разпоредби, корабите цапат морето, констатира проф. Палазов. „Контролът е по-труден, защото не можем да наблюдаваме всеки кораб”, изтъкна той.
Отпадъците на дъното се заснемат с помощта на подводницата на варненските океанолози. Проучването на дъното се прави и чрез тралиране.
На повърхността и по брега отпадъците се следят с помощта на малък безпилотен самолет. Самолетът позволява наблюдения в труднодостъпни за хората райони на брега. Мултиспектърната му камера може да разпознае и най-малките замърсявания, способна е да фиксира дори фас, посочи варненският океанолог.
Модерният апарат е единствен по рода си у нас. Безпилотната летателна система струва близо 150 000 лева. Закупуването й е част от проекта "Инструменти за оценка на отпадъците, еутрофикацията и шума в морските води - (MARLEN)". Той се финансира по програма "Интегрирано управление на морските и вътрешните води" от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Сред най-сериозните замърсители на Черно море са твърдите отпадъци, основно пластмаса. В последните години морските отпадъци надхвърлят разумните граници. Освен че са нелицеприятни, те могат да бъдат и опасни за морските обитатели. Когато пластмасовите отпадъци се раздробят на микрочастици, рибите ги поглъщат. Попаднала в стомасите им, пластмасата отделя диоксини, което води до натравяне на месото на рибите. Засега няма информация рибите в Черно море да са засегнати от този проблем.
В последните години се забелязва тенденция за голямо струпване на твърдите отпадъци в моретата. Най-големият подобен остров се намира в Тихия океан, на около 500 морски мили навътре от калифорнийския бряг, и има площ над два пъти по-голяма от щата Тексас.
Засега край родния бряг няма данни за подобни острови от боклуци, увери проф. Палазов. Той призова за по-отговорно изхвърляне на отпадъци.
„Най-големият проблем е, че на плажа всеки изхвърля безконтролно. Дори човек да изхвърли боклуците в определените за целта кошчета, те се преравят от птици и други животни и така се разнасят по плажовете. Така попадат във водата и след време морето ги връща, като се натрупват на определени места. Има места, където има само отпадъци и плаж почти не се вижда”, отбеляза океанологът.
На подобни „находки” се натъкват родните океанолози при изследване чистотата на морското дъно, разкри пред Дарик проф. Атанас Палазов от Института по океанология във Варна. Той обясни, че отпадъците по дъното в шелфовата зона са най-много край фарватерите (пътищата за плавателните съдове).
Въпреки че има много силна регулация в тази посока – действащи конвенции и разпоредби, корабите цапат морето, констатира проф. Палазов. „Контролът е по-труден, защото не можем да наблюдаваме всеки кораб”, изтъкна той.
Отпадъците на дъното се заснемат с помощта на подводницата на варненските океанолози. Проучването на дъното се прави и чрез тралиране.
Неромантични снимки на морския бряг
На повърхността и по брега отпадъците се следят с помощта на малък безпилотен самолет. Самолетът позволява наблюдения в труднодостъпни за хората райони на брега. Мултиспектърната му камера може да разпознае и най-малките замърсявания, способна е да фиксира дори фас, посочи варненският океанолог.
Модерният апарат е единствен по рода си у нас. Безпилотната летателна система струва близо 150 000 лева. Закупуването й е част от проекта "Инструменти за оценка на отпадъците, еутрофикацията и шума в морските води - (MARLEN)". Той се финансира по програма "Интегрирано управление на морските и вътрешните води" от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Сред най-сериозните замърсители на Черно море са твърдите отпадъци, основно пластмаса. В последните години морските отпадъци надхвърлят разумните граници. Освен че са нелицеприятни, те могат да бъдат и опасни за морските обитатели. Когато пластмасовите отпадъци се раздробят на микрочастици, рибите ги поглъщат. Попаднала в стомасите им, пластмасата отделя диоксини, което води до натравяне на месото на рибите. Засега няма информация рибите в Черно море да са засегнати от този проблем.
В последните години се забелязва тенденция за голямо струпване на твърдите отпадъци в моретата. Най-големият подобен остров се намира в Тихия океан, на около 500 морски мили навътре от калифорнийския бряг, и има площ над два пъти по-голяма от щата Тексас.
Остров от боклуци се носи в морето край Тайланд (СНИМКИ)
Засега край родния бряг няма данни за подобни острови от боклуци, увери проф. Палазов. Той призова за по-отговорно изхвърляне на отпадъци.
„Най-големият проблем е, че на плажа всеки изхвърля безконтролно. Дори човек да изхвърли боклуците в определените за целта кошчета, те се преравят от птици и други животни и така се разнасят по плажовете. Така попадат във водата и след време морето ги връща, като се натрупват на определени места. Има места, където има само отпадъци и плаж почти не се вижда”, отбеляза океанологът.
