Български емигранти от цял свят искат да гледат Хъшове
Български емигранти от цял свят искат да гледат Хъшове / Dariknews.bg

Български емигранти от цял свят искат да гледат спектакъла на Александър Морфов „Хъшове“, който през тази година ще отбележи 10 години на сцената. Досега постановката е играна в Букурещ, като залата е била пълна с българи, които работят и учат в северната ни съседка. Това обясни Валентин Ганев - един от актьорите от хитовото представление, което в 19 часа в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ ще даде старт на  международния театрален фестивал „Варненско лято“.

„Получаваме отзиви и желание от български емигранти да представим спектакъла в чужбина. Често се случва да презаписваме сериите и да им ги пращаме. Играхме „Хъшове“ в Букурещ, като група български студенти от цяла Румъния плакаха на представлението, въпреки че то няма общо с тяхната научна емиграция и това, което се случва в пиесата“, каза Ганев.

Във връзка с драматичните събития, свързани със смъртта на Чочо Попйорданов и появата на нови актьори, Валентин Ганев коментира, че „Хъшове“ притежава колективен дух, който позволява да бъде въведен нов актьор на мястото на предишния. Мнението му беше споделено и от друг актьор, който участва в спектакъла – Руси Чанев. Той допълни, че пиесата е така поставена от Александър Морфов, че атакува директно емоционалността на българина.

„Този материал е комбинация от пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов и повестта „Немили недраги“. Сашо прави авторски спектакли – взема дадена пиеса, разширява територията на внушението й, като добавя още неща. Той ни показа, че това може да се прави отчетливо и изразително. От близо 20 години Народният театърът получи нов живот именно благодарение на него и фантазията му“, каза Чанев.

На пресконференцията по повод откриването на фестивала „Варненско лято“ присъстваше и селекционерът на постановките, включени в програмата - Ромео Попилиев. Той коментира, че през тази година изборът от спектакли е бил голям и селекцията е била по-трудна. Според него се забелязва тенденция към оживление в театралното изкуство, въпреки тежките финансови условия в България.