По повод на публикуваното днес в казанлъшки новинарски сайт на местна телевизия, касаещо Празника на розата и собствеността на правата за неговото организиране- дали са на фондация "Българска роза" или на Община Казанлък, потърсихме за коментар Васил Белев- дългогодишен главен секретар на фондацията и понастоящем член на Настоятелството на фондацията. Повече от 40 години, почти от първите празници на розата в Казанлък, Васил Белев е двигател на неговата организация. До преди две години.
- Г-н Белев, как ще коментирате изразената днес теза, без автор, в сайта на местната ТВ в Казанлък? Неподписана макар. Всъщност кой държи правата за Празника на розата и неговото организиране-Фондация „Българска роза" или Община Казанлък?
По принцип неподписаните статии, без автор, не бива да се вземат насериозно.Хубаво е да има диалог, да знаеш кой е човекът отсреща, за да му опонираш правилно. Написаното за мен е чиста порнография. Не искам да се занимавам с тези глупости, но тъй като съм 40 години в организацията на Празника на розата мисля, че все пак имам достатъчно основания да говоря. Не приемам написаното, още повече, че най- малкото упреците трябва да бъдат насочени към Галина Стоянова- кметът на общината.Сега да уточня по същество: да, наистина през 1997 година се взе решение правата по организацията на Празника на розата да бъдат предоставени на фондация „Българска роза". Тук обаче, човекът, който е писал тази статия, който и да е, е забравил да отбележи нещо важно: а именно, че Общината участва в тази организация на празника и във фондацията като колективен член! Тоест, тя никога не се изолира от фондацията, тя е част от нея. Написаното е пълна лъжа, злоумишлено и твърде тенденциозно и считам, че писалите това следва да се извинят.
- През седмицата от Община Казанлък разпространиха съобщение в което заявиха, че всичко свързано с Празника на розата, като лого, програма, е запазено право на Общината и публикуването им следва да става с нейно разрешение. Това редно ли е, според вас?
Всъщност големият въпрос е: чий е празникът на розата? На Общината, на гражданите или на фондацията?
Лично мое мнение е, че по-добрият вариант е една НПО да ръководи процесите. Тоест фондацията. Но този процес на разделяне на Общината, от фондацията при организацията, започна от времето на г-н Дамянов. Той навсякъде слагаше на първо място Общината, никъде не съобщаваше фондацията и това формира негативното отношение на хората към фондацията. На практика те не знаеха какво фондацията върши и оттук дойдоха куп недоразумения и безпочвени обвинения. После: нашето пребиваване като фондация в Алиолувата къща бе съвсем незаконно. Въпреки че много пъти съм искал от г-н Дамянов да уредим нещата документално. Затова и Галина Стоянова като стана кмет вкара закона в действие: т.е. извади фондацията от там, където беше настанена незаконно. Друг е въпросът , че тогава, при изнасянето от Алиоловата къща, нито един член на фондацията не бе там. Изпокриха се като мишки по къщите си.
- ... и тогава платихте вие- понесохте всичко на ваш гръб.
Да, така се получи.
- А защо прави това сега Общината? С тази условност за ползване на логото, знак, програма на празника?
Това е напълно нормално за този, който владее правата.
-А редно ли е да има и рекламна концепция Празникът на розата? С писмата към бизнеса и потенциалните спонсори се прилага и такъв документ?
- Абсолютно. Приветствам това и го намирам за много правилно. Така бизнесът и хората ще знаят кой за какво си е дал парите и какво получава в замяна.
- В момента има ли фондация „Българска роза" г-н Белев?
Да, има де юре дремеща фондация „Българска роза".
- Дремеща?
Де факто и де юре дремеща фондация „ Българска роза" има сега. Фондацията вегетира. Досега не е свикано Общо събрание, поне от 3 години насам от УС. Няма програма тази фондация, това са едни измислени герои за мен, които ще закрият фондацията, което ще бъде много жалко.Ще кажа аз какво съм направил само през последните 1-2 години, вече в качеството ми на редови член на Настоятелството. Безвъзмездно две сценографии на два конкурса, среща на която отидохме с кмета Стоянова в Земеделското министерство за марката розово масло, 15 хиляди лева уредихме за спонсорство на празника, безвъзмездно ни бяха дарени от друг спонсор с мое съдействие и дръвчета, които засадихме
Тук ще си послужа с Николай Хайтов: едно е да искаш, друго е да можеш, трето - да знаеш как да го направиш. В УС на фондацията са все хора самовлюбени в себе си, готови на всичко, дори и на подлост, само и само да скрият свои грешки. Аз съм един конкретен пример за това и всичко, което ми се случи в последните месеци.
- Към днешна дата: кой трябва да организира според вас, празника и чий е той?
Празникът на розата с последното решение на Общ. Съвет в Казанлък от преди 3 години, от фондацията мина изцяло към Община Казанлък, с всички пасиви и активи на тази организация.Ще припомня, че при гласуването на това преминаване, двама общински съветника, членове на УС на фондация „ Българска роза", на практика абдикираха от гласуването с мотив: конфликт на интереси. Това са Стефан Дамянов и Росен Георгиев. Що се касае до ролята в тази ситуация на фондация „ Българска роза", то тя подпомага по-доброто провеждане на празника. Никой не пречи на фондацията да работи заедно с общината, но във фондацията са един сърдити старчета, които си играят на тролове, а това е безсмислено. В момента фондация „ Българска роза" де факто не съществува. Тя няма план на робота, никой от УС не знае по какъв план се движи фондацията.
- Кой е актуалният УС на фондацията сега, г-н Белев?
В момента в УС на фондацията са Стефан Дамянов, проф. Генчо Начев, Паун Цонев, Здравко Попов, Косьо Зарев и Росен Георгиев. Но фондация „Българска роза" я убиха двама човека, според мен: Стефан Дамянов и Паун Цонев.Тук ще кажа и това: работил съм с много казанлъшки кметове, от Станчо Коев, през Христо Копчев, Любомир Дянков, Койчев, Бончо Сарафов, Иван Гороломов, Стефан Дервишев, Стефан Дамянов, като всеки един от тях има своя принос за развитието на града и в частност за Празника на розата, но искрено съжалявам, че не съм в екипа на Галина Стоянова, по съвсем обективни причини. Казанлък може да върви много напред, ако се спре тази ужасна конфронтация. Ако не спрем, в това число и журналистите, да не се интересуваме от успехите на този град, макар и малки, то градът ни ще стои в тази миша дупка, в която някои са го заврели.
