Младата казанлъшка пианистка Сибел Зейнелова, която е студентка втора година в престижното Mannes College for Music в Ню Йорк, на 6-то Авеню в Мегаполиса, ще направи своя музикален дебют в една от най- престижните световни музикални сцени Карнеги Хол.
През май тази година Сибел, която е в Ню Йорк от края на август миналата година, е поканена да изсвири три произведения на специалния концерт „Музикални съкровища на България", който се организира вече 20 години там от една от най- известните българки в Америка - професор Павлина Доковска. Сибел е студентка на професорката, която завежда катедрата по клавирна музика в Mannes College for Music в Ню Йорк и е директор на целогодишните фестивали Маnnes в Ню Йорк. С изпълненията си в една от най- големите световни концертни зали, Сибел ще стане първата казанлъчанка, свирила в „Карнеги Хол".
По време на концерта, който ще бъде посветен на Деня на славянската писменост и култура Сибел, която е възпитаничка на казанлъшката музикална педагожка Елена Юлиянова, ще извири три произведения на български автори, едно от които ще е своеобразна премиера за „Карнеги Хол", тъй като не е изпълнявано там. Това е „Токата" на проф. Васил Казанджиев. Другите две произведения, които ще чуе претенциозната публика в залата, в изпълнения на казанлъшкия талант са „Ноктюрно" на Веселин Стоянов и „Ръченица" на Петко Казанджиев.
Казанлъшкото момиче, което на 22 февруари тази година ще навърши пълнолетие по американските закони, е в страната на неограничените възможности от миналата година. Отива там, за да сбъдне голямата си музикална мечта - да стане много добър пианист и да се обучава при една от най- добрите музикални преподавателки в света, каквато е сестрата на адвокат Даниела Доковска - професор Павлина Доковска. Самата тя живее от близо 20 години в Ню Йорк.
Преди да стигне до Mannes College for Music, Сибел завършва Софийското музикално училище и една година учи в Музикалната академия у нас.
За шестте месеца, в които е в Ню Йорк, дели времето си между 7 Авеню, където живее в католически пансион за момичета, 6-то Авеню, където се намира висшето училище и музикалните сцени и зали на Ню Йорк, където работи като офис асистент и помага за посрещането на публика на различни музикални прояви.
Участвала е в два големи концерта на висшето училище, където е свирила общо 5 различни произведения. Успяла е да си извоюва правото, на база постигнати отлични резултати в обучението, да й бъде призната първата година от Музикалната академия у нас, факт, сам по себе си изключителен , тъй като е и изключение дори за американските ВУЗ-ове, и да се освободи от обучение и заплащане на такси за задължителните иначе часове по английски език за чужди студенти.
"Освобождаването" й е наградено с приспадане от годишната такса за обучение на 3 800 долара. За Сибел това е изключително важно и ценно като жест, защото момичето събира всеки долар и лев за новата си годишна такса, която никак не е малко - 17 хиляди долара, без издръжката .
Миналата година с помощта на добри хора, различни стипендии и награди, които Сибел получи и с усилията на семейството й нужните пари бяха събрани. Към тях Сибел добавя и онези, които печели от 20-те си часа седмично, на които има право като работа, в качеството си на офис асистент на различни концерти.
От сега тя и близките й търсят варианти и се притесняват за следващата година, за която отново ще трябва да осигурят 17 хиляди долара.
Ще свиря, е отговорът на момичето, което през лятото със сигурност ще прави това - най-вероятно в Лондон, където е скъп неин приятел и където Сибел се надява да намери възможности да покаже таланта си.
По време на 6-месечния си престой в Америка, пианистката от Казанлък е сбъднала и още една своя мечта: да присъства на концерта на музикалния си кумир - руският пианист Евгени Кисин. Още преди да замине за Ню Йорк се информира от афиша кога руснакът ще концертира в големия град. Билетите за събитието обаче са по 300 долара, непосилна цена за български студент в Америка. Съдбата прави подарък на момичето от Казанлък: неин американски колега има излишен билет и я кани на концерта.
Дните на Сибел са проектирани с точността на робот: в 9 часа сутрин лекции, музикални упражнения, час свирене, пак лекции, пак свирене на пиано, работа вечер, писане на домашни през нощта и в новия ден, отново в същата матрица. Почивните дни са в същия ритъм.
Умората, носталгията по дома и родината, и дефицита на време обаче имат цена и цел: да стане много добра пианистка и да научи максимално много. За това е благодарна изключително и на професор Доковска, която отваря дома си за упражненията по пиано за казанлъшкото момиче.
Тя е една от емоционалните ми нишки с България, признава Сибел, за която носталгията се дели на две, но е все европейска: скъп на сърцето приятел в Лондон и всички близки в България, Казанлък.
От позицията на днешния си ден, ученичката на казанлъшката музикална педагожка Елена Юлиянова е убедена, че Европа е мястото, където ще сбъдва следващите си мечти и цели, макар че „музикантите са по принцип хора на света".
За новата година си пожелава две неща: да е здрава и да са здрави близките й. И да пази доброто в себе си, защото така се върви напред.
Всеки, който има желание да помогне на Сибел, може да го направи на откритата за целта банкова сметка.
Сметка в лева:
BG23STSA93000022333053
Сметка в долари:
ВG17STSA93000022992761
За Сибел Зейнелова
