Сирни Заговезни е празник, който се отбелязва 7 седмици преди Великден. Той е един многокомпонентен празник, каза в ефира на Дарик уредникът от Регионален етнографски музей Грозделина Георгиева. По думите й компонентите, свързани със Сирни Заговезни, са прошката, ритуалните трапези, предпролетните обичаи, огньовете и кукерските игри.
Ако искате да вкусите руски „блини“, да „хамкате“ халва и да прескочите огъня за здраве, елате на Сирни Заговезни в „Капана“!
На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Приготвят се баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“ – на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
През седмицата - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя се палят огньове и, след като прегорят, се прескачат за здраве. Около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба.
Само в Пловдив: Празнуваме заедно Сирни Заговезни, Пун Парегентан и Масленица
Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.
Чуйте още от Грозделина Георгиева тук.
Ако искате да вкусите руски „блини“, да „хамкате“ халва и да прескочите огъня за здраве, елате на Сирни Заговезни в „Капана“!
На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Приготвят се баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“ – на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
През седмицата - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя се палят огньове и, след като прегорят, се прескачат за здраве. Около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба.
Само в Пловдив: Празнуваме заедно Сирни Заговезни, Пун Парегентан и Масленица
Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.
Чуйте още от Грозделина Георгиева тук.
