От 1 до 5 юли за четвърти път в Плевен се проведе единственият по рода си в България Международен фестивал за маримба и ударни инструменти. Организатор на събитието е Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков" - Плевен, а съорганизатор беше Община Плевен.
По време на Международния фестивал, за 5 дни Плевен се превърна в музикален център, наситен с концерти и майсторски класове. В тях участваха световно известни солисти-перкусионисти и преподаватели като Майкъл Бърит - САЩ, Андерс Астранд - Швеция, Жан-Батист Льоклер, Флориан Кокил и Реми Делангл - кларинет, от Франция, , както и млади инструменталисти от България, Франция, Турция, Тайланд и Колумбия.
Сред участниците във фестивалните дни беше и Василена Серафимова - възпитаник на НУИ „Панайот Пипков", която живее и твори във Франция, и носи славата на Плевен и България по целия свят.
В интервю за Дарик, тя разказа за себе си и сподели впечатленията си от четвъртото издание на Международния фестивал за маримба и ударни инструменти:
Как започна твоят творчески път как замина за Франция ?
Творческият ми път започна в Плевен. Започнах да свиря на цигулка, но след 2 години промених тотално решението си и влязох в класа по ударни инструменти на Симеон Серафимов, с когото работих до 18 годишна възраст.
Аз съм възпитаничка на плевенското музикално училище, занимавах се с ансамбълно свирене в Перкусиионен ансамбъл „Акцент“ и както казах в последния концерт на фестивала, Владимир Петров също е един от моите близки приятели, с който започнахме и първото издание на фестивала за маримба и ударни инструменти, и много други приятели по цял свят като Йоанка Върбанова, Даниела Генова, Георги Върбанов, Кирил Ангелов и Кирил Павлов, започнали са от Плевен, така че това е може би един кошер на трудолюбиви музикални пчелички.
След това продължих във Франция. Началото на френския ми житейски път започна в началото на 2005 г., и всъщност стана по голяма случайност - аз в началото си мислех да замина за Германия и се готвех да ходя да уча в Мюнхен.
Спечелих голяма награда в конкурса „Музиката и земята“ през 2003 г. в журито беше един невероятен човек и музикант Шантал Стилиани (френска пианистка), която покани ансамбъла по ударни инструменти „Акцент“ за три концерта в Париж. През тези три концерта се сприятелихме и си допаднахме. Отивайки в Париж, аз почувствах истинска свобода на душата и сърцето си много бях щастлива да съм в столицата на Франция .
Силвио Гуалда е един от най-големите перкусионисти в цял свят, ме чу как свиря и следващата седмица започнах да свиря във Франция. Две години бях в неговата консерватория във Версай и направих редица Международни конкурси в Париж, Линц-(Австрия), Щутгарт, Мюнхен – (Германия), Айндховен - (Холандия). От всеки един от конкурс имах щастието да се върна с награди, с много отличия и това много ми помогна за отрастването, за началото на кариерата ми в чужбина и през този период се представих във висшата консерватория по музика и танц в Париж, където ме приеха в класа на първо място през 2007г. Това бе началото за един съвсем нов живот за мен срещнах се с прекрасни музиканти, невероятни преподаватели, хора ентусиазирани с желание да правят милиони неща.
Какво е чувството да си носител на приза „Млад музикант на годината ‘2008“?
Това бе голямо щастие за мен, защото вече бях заминала доста дълго от България и честно казано не очаквах, че българските музиканти и българските слушатели ще ми отсъдят това голямо признание и е малко различно от другия тип награди, които съм спечелила вече.
Аз винаги съм приемала конкурсите като нещо, което ми е помагало да се развивам, нещо което ми е давало сили за работа, желание да се усъвършенствам. „Млад музикант на годината“ е малко по различно, защото то е резултат на всички тези конкурси едва ли не за това, че хората ме познават добре и са ме слушали и всъщност е признание и някак си тип обич. Бях наистина много щастлива, защото вече бях в чужбина и беше страхотно да почувствам, че в България не са ме забравили.
Участвала си в много концерти, кой от тях ще помниш винаги?
Една от чертите ми всъщност е че всички концерти ги обичам. Мога да свиря в прекрасни големи зали и това ми се случи. Сирих в Карнеги Хол в Ню Йорк преди две години, което е детска сбъдната мечта. Свиря постоянно навсякъде по света на какви ли не сцени в Европа, Азия, Япония, САЩ, пътувам постоянно и в същото време ми се случва да свиря и в малки зали много близко до хората и за мен е това е изключително важно, защото музиката е проводник на енергия, трябва да я разделяме с всякакъв тип хора, на всякакви места, по всякакъв начин. Близкият контакт ми е много мил и много го обичам, така че обичам и малките зали.
Кое твое качество ти помага през годините и трудните моменти?
Любовта към това което правя и любовта към хората. Много обичам да споделям моментите с хората мисля че животът е много кратък. Според мен няма смисъл от лоши моменти, няма смисъл от трудни моменти, опитвам се да ги превъзмогвам бързо, за да може да използвам всеки миг и да го разделя с хората, който обичам да срещна много нови хора, много съм любознателна и много обичам предизвикателствата, новите срещи, различното, харесва ми нестабилното също, обичам когато нещата не са ясни от самото начало и по някакъв начин се променя посоката на движението. Всичко това ми е интересно и се надявам да го превръщам в положителна енергия, която да ме движи напред.
Тази година, ти представи нов албум - ще ни разкажеш ли за него как успя да се реализира подобен проект?
Това е едно прекрасно събитие „Дойче грамофон“ не е шега работа. Това е един от най-големите лейбъли за класическа музика. Заедно с Тама Енко, който на два пъти идва в България по време на фестивала, а тази година бе и на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ в Пловдив, както и в София, имахме щастието да бъдем избрани от тях и да запишем диск.
Беше невероятно признание и голямо изпитание, защото може би това беше един от най-трудните записи и за двама ни, дори мога да кажа, че от самото начало, когато се срещнахме с Тома преди 7 години, след всеки концерт всички казваха: имате ли дискове моля ви се запишете, искаме да слушаме вашата музика вкъщи, и ние през цялото време казвахме: да да разбира се ще го направим, обаче така и не бяхме готови да го направим.
Записът бе предвиден за април месец 2015 г., ние го отложихме в последния момент и казахме че не е достатъчно това което сме направили и така да изчакахме перфектния момент до записа и през септември направихме записа в една невероятна зала в Поатие град в Централна Западна Франция .
Страхотна филхармонична зала ни бе предоставена безвъзмездно и записвахме в продължение на 5 дни. В начало си мислехме, че 5 дни ще са много, но се оказаха нито много, нито малко, точно толкова колкото трябваше. Дискът има голям успех навсякъде по света, бяхме номер едно в iTunes за продажба на дискове, три дни след издаването на диска и това бе голям успех. За пръв път с Тома свирихме на френските музикални награди през февруари месец 2015 г. Това бе и за първи път участие на маримбата на инструмента в националните им „Грами“ във Франция и бе много приятно да се види, че българка е взела участие за първи път във Френските „Грами“, това бе невероятно.
Какви са бъдещите ти планове?
След два дни имам премиера във Франция на две произведения, които са написани за трийсетте ми години, това ми е първия план да направя премиера на 7 юли в Париж на тези произведения, както и една соната на един мой приятел Пиер Араб Брай Уеб, който написа соната за пиано и ударни инструменти. Веднага след това имам концерти във Франция включително един фестивал пред 30 000 хил. души, в който ще свиря и ще бъда солистка на оркестър, имам участие и в Русия, където ще бъда жури в Международен конкурс.
