Само преди дни, преподавателят по ударни инструменти в НУИ"П. Пипков"-Плевен, Симеон Серафимов беше удостоен с наградата "Кристална лира". Престижната награда се присъжда ежегодно от Съюза на българските музикални и танцови дейци - СБМТД, съвместно с Сlassic FM радио. Поредната, 16-та церемония по връчването на наградите за ярки върхови постижения в музикално - изпълнителското и танцовото изкуство се състоя на 1 ноември - Деня на будителите, в НДК.
Симеон Серафимов бе удостоен с престижното отличие „Кристална лира", заради спечелени високи награди от него и негови ученици в национални и международни конкурси. Голямото отличие в категорията си той спечели в конкуренция с Даниела Черпокова от НУИ „Любомир Пипков" - София и доц. д-р Светла Калудова-Станилова, вокален педагог и диригент, декан на факултет „Музикален фолклор и хореография" в АМТИИ - Пловдив.
Ето и повече от разговора ни със Симеон Серафимов:
- Преди да заговорим за бъдещето, как оценявате изминалата година?
- За мен тя бе изключително ползотворна, защото през учебната 2011/2012 г. се случиха много неща, постигнахме много успехи с Перкусионен ансамбъл „Акцент". Надявам се, да продължим така и занапред! През тази учебна година имахме турне в Германия с ансамбъл „Акцент", много концерти зад граница, участие и на доста мои ученици в международния конкурс в Тимишуара, Румъния, където бях и член на журито. Там взехме първа награда. След това, през втория учебен срок, са наградите и стипендии от конкурса в Бургас „Върбан Върбанов", последва участие и награди, в това число и за мен за високи педагогически успехи, от конкурса „Светослав Обретенов" в Провадия. Тук ще добавя и организацията на Втория международен фестивал за маримба и ударни инструменти в Плевен, по време на който за седмица градът ни се превърне в музикален център, наситен с концерти и майсторски класове. Друг успех бе реализацията на компактдиска, издадохме и нова школа.
Ще отбележа и първия майсторски клас по тъпан, който направих в Кан. С две думи - годината беше доста наситена от към успехи и събития и може би всичко това в крайна сметка беше оценено, така дойде и тази награда. Тук искам обаче да добавя, че всичко това нямаше да се случи, ако не беше подкрепата и помощта на съпругата ми Августина Серафимова, на която винаги мога да разчитам. Благодарение на нейната подкрепа са и всички мои успехи, в това число и наградата„Кристална лира".
- Как успявате да съвместите толкова професионални ангажименти и остава ли Ви време за семейството и личен живот?
- Успявам, защото явно все още сме достатъчно млади, поне духом, за да се справям с всичките тези неща. А и човек има ли желание, всичко е възможно. Освен това, пак ще кажа, тук огромна роля има разбирането и помощта, които получавам от съпругата ми, хармонията, която имаме в семейството ни. Това ми дава спокойствието да работя, в резултат на което са и всичките тези успехи.
- Какво предстои пред Вас и "Акцент" след престижната "Кристална лира"?
- Това, което предстои в най-близък план, е патронния празник на училището ни, където отново ще имаме участие, заедно с Венцислав"а Шойкова, който пристига от Кан. Заедно с нея ще свирим едно произведение, имаме и отделна програма. Всяка година празника на НУИ „Панайот Пипков" - Плевен, който предстои на 23 ноември, е емблематично събитие за нас и за града.След това, догодина, отново има редица конкурси, за които трябва да подготвя децата да се явят. В Бургас това е конкурса за немска и австрийска музика, в София е конкурса „Музиката и земята". В Плевен предстои десетото издание на конкурса за акомпанятори, той е в края на февруари, началото на месец март и така.
- Кои са хората, изиграли най-голяма роля в живота ви, за да може днес да имате тези професионални успехи?
- И на церемонията в НДК, при връчването на наградата, казах, че първия човек, който всъщност ме е открил за ударните инструменти, това е моят първи преподавател Доцо Вътков, който е основател на класа по ударни инструменти тук, в Плевен, в нашето училище. И след това другият човек, изиграл голяма роля за моята професионална реализация, е проф. Добри Палиев, който за съжаление вече не е между живите. Благодарен съм му за всичко онова, на което успя да ме научи. И третият човек, на който дължа успехите си, е както казах - съпругата ми Августина Серафимова, която винаги е до мен и ме подкрепя, както казах, във всичко.
- Какво жертвате в личен план в името на успеха?
- Не, не бих казал точно жертви, по-скоро стои много труд. Труд, който в дадени моменти със сигурност е бил за сметка на времето, което е трябвало да бъда с близките си. Всеотдаен съм в работа си, без да търся винаги материалното покритие. Някой може да каже: „Ти много работиш, сигурно си и много богат". Богат съм, но не в смисъл на пари, богат съм духовно.
- Как звучи днес, вечният въпрос - "Музикант къща храни ли"?
- Храни, защо да не храни, храним си се съвсем нормално. Ако питате някой друг колега, може да каже и обратното, зависи кой как мери нещата. За мен, за семейството ми, а и така сме си възпитали децата, парите са средство да реализираш мечтите и идеите си, не са цел на живота ни.
- Вашето най - голямо богатство?
- Моето богатство са успехите, обичта и разбирането на семейството ми, на моите близки и приятели. Богат съм на добри хора край себе си.
- Как си представяте мечтания концерт и имате ли планове за такъв?
- В интерес на истината, в главата ми се заформя някаква такава идея. Тя е свързана и с 60-годишния ми юбилей, който предстои да чествам през 2014 г. За тогава ми се иска да поканя доста мои ученици, които вече свирят по световните сцени в чужбина и много от тях са и на доста престижни позиции, някой преподават в престижни университети. Ще видим как ще се получи, все още има доста време дотогава.
- И в този смисъл, какво Ви носят успехите на Вашите ученици у нас и в чужбина?
- Няма как да не съм горд и удовлетворен от успехите им, защото така виждам, че по някакъв начин и аз съм си свършил работата, помогнал съм за тяхното професионално и личностно развитие.
- Оптимист ли сте за културата в България?
- Вижте, аз винаги съм бил оптимист и смятам, че нещата ще се получат. Има много млади и талантливи деца, заради които човек не може да не бъде оптимист. Културата в България не е замряла и няма да замре. Дори наблюдаваме едно възраждане, което виждам дори и по броя на желаещите да кандидатстват в нашето училище.
