Уникален за България обичай се изпълнява днес само в Плевенския край и се нарича "Кьорава кобила". Обичаят се е извършвал, за да се прогони злото от домовете на хората и да бъдат благословени за здраве, щастие и берекет през новата година.
За да не бъдат разпознати, участниците в церемонията са облечени в специални обредни костюми, според отредената им роля. В ритуала участват само мъже.
Най-отпред застава така нареченият калесник. Единствено калесникът не е бил маскиран и ролята му е била да води церемонията през селото и да пита съселяните си дали искат "кьоравата кобила" да влезе в къщата им. След него вървят преоблечените като баба, дядо и просяк участници.
Просякът трябвало да е облечен с възможно най-скъсаните и парцаливи дрехи, за да събужда доброто в сърцата на хората. Бабата носи бебе, направено от подръчни материали, и в него се събирали дарените от хората пари. Тези три фигури символизират старостта, немощта и немотията.
След тях следва "кьоравата кобила", представляваща украсена глава от конски скелет и конска опашка, поставени на специално изработено дървено скеле, загърнато с чулове, която се е носела от няколко яки момци. "Кьоравата кобила" се води от специален водач.
До нея върви мустакат стражар със сабя, чиято роля е да подканя "кьоравата кобила" да върви, щом се "измори" и спре. Следват участниците, които били маскирани като свещеник, младоженец и булка, символизиращи здравето, доброто и плодородието.
Предрешеният като поп ръси с китка посетените стопани на дома с вода от медено менче и благославя съселяните за добър живот и плодородие, а те даряват с каквото имат булката и младоженеца. В ритуалната процесия най-отзад задължително върви и селският музикален оркестър, защото без музика ритуалът не е толкова вълнуващ.
