Храмовия си празник отбеляза католическата църква в село Гостиля

Храмовия си празник отбеляза католическата църква в село Гостиля
Храмовия си празник отбеляза католическата църква в село Гостиля / снимки: община Долна Митрополия

С изцяло обновена вътрешна част посрещна храмовия си празник католическата църква „Пресвето сърце Исусово" в село Гостиля. Събитието бе част от програмата, посветена на 120-тата годишнина от основаването на населеното място, уточняват от пресцентъра на община Долна Митрополия. Празничната литургия бе отслужена от епископа на Никополската епархия монсеньор Петко Христов. Кметът на село Гостиля Мариана Романова благодари на дарителите - местни жители и спонсори, за финансовата помощ и за доброволния труд при ремонта на храма. 

Храмовия си празник отбеляза католическата църква в село Гостиля

Противно на очакваното, името Гостиля не е производно от гостоприемство, а в превод от латински означава „място, враждебно за живеене". Някога по тези земи върлувала чума и суеверните павликяни впрягали вдовици в малко рало, които заоравали наоколо, за да прогонят болестта.

Историята на селото е поставена в далечната 1890 г., когато 46 семейства банатски българи прекосяват с дървен сал река Дунав и се настаняват на поляна, близо до Горна Митрополия. Преселниците - повечето наследници на избягалите от България участници в Чипровското въстание през 1688 г., не искали да живеят заедно с местните хора, които заради разликата в обичаите ги посрещнали враждебно. Плевенският областен управител обаче, отхвърлил молбата им да бъдат обособени в отделна община. Тръгвайки си обратно, те пренощуват в местността Гостиля, която им харесала. Те я нарекли „Чифлика" и отправили молба към областния управител на Враца да останат. Той им предоставил по два декара двор на семейство.

Постепенно започнали да се появяват и първите къщи. Често били посещавани от свещеници пансионисти от Никополската епархия, а от 1892 г. за постоянно при тях останал енорийският свещеник отец Амброзио Галярди. Той живял в Гостиля до смъртта си през 1914 г., а надгробният му паметник все още стои в гробищния парк. Отец Амброзио успял с помощта на местните хора още от първата година на пребиваването си в селото да построи малка църква, покрита със слама и енорийска къща в съседство с нея.

Сегашният католически храм е издигнат през 1904 г. със съдействието на никополския епископ Хенрих Дулсе и със средства, събрани от старите католически села в епархията, както и с финансова подкрепа на френски католици, организирани от епископ Яков Раасан. Архитект на църквата е господин Мусити от Търново. Храмът е осветен в деня на Пресвето сърце Исусово през 1905 г. от епископ Раасан.

За съжаление, още първата година камбанарията паднала върху покрива на църквата и го полуразрушла, за щастие след като вярващите вече са навън след приключилата вечерна служба. Отец Амброзий успял да събере пари за ремонт, но само след две години той отново се срутил. През 1923 г. били събрани средства и била издигната нова камбанария.