Защо в Кюстендил няма паметник на капитан Симо Соколов?
51062
Защо в Кюстендил няма паметник на капитан Симо Соколов?
Годината е 1877. В северната част на кюстендилско избухва Шопското въстание или известно още като Знеполско-Краищенското въстание, водено от капитан Симо Соколов. То катализира процесите преди освобождението на Кюстендил от турско робство и прави турската власт по- сговорчива. Тя трябва да избира дали да преговаря с въстаниците или с руската армия. Българското и турско население решават да изпратят делегация в София до руското главно командване, за да търси сигурност за кюстендилския край. Това разказа за Дарик историкът от Регионалния исторически музей Ангел Джонев.
С капитан Симо Соколов, който е офицер от Сръбската армия са се движели и няколко черногорци. Въстаниците са слабо въоръжени, преди всичко с хладно оръжие, но са всявали паника в турското население по селата, което достига и до града. Установяват се в Соволяно и Лозно, дори правят опит да атакуват града, но са отбити от турската армия, докато не идва руската армия и не освобождава града.
Към края на месец декември 1877 г., въстаниците освобождават района на Брезник — Трън — Кюстендил. Четата е около 1 000 бойци. Действа и след освобождението, стига до Крива Планка с надеждата руските войски да продължат своя поход, което за съжаление не става.
“Симо Соколов играе наистина позитивна роля в нашата история, но е оставен в сянката на дядо Ильо Войвода”, коментира Ангел Джонев.
След освобождението, Симо Соколов се установява в София, става офицер от Българската армия, а след излизането си в запаса е предприемач и адвокат. Симо Соколов е и български депутат. Семеен е с 6 деца.
В Трекляно е поставена каменна морена и паметна плоча за капитан Симо Соколов.
