Възстановяват манастира Св. Йоаким Осоговски. Светецът е закрилник на Кюстендил
Възстановяват манастира Св. Йоаким Осоговски. Светецът е закрилник на Кюстендил / netinfo

  Възстановена е черквата "Свети Йоаким Осоговски" в село Кутугерци. Основният дарител е Димитър Стоянов, а утре / събота / от 14 часа всички миряни са поканени на курбан за здраве, в 8, 30 ч. тръгва автобуса за село Кутугерци от Автогара- Кюстендил.

  "Бях обещал пред Свети Йоаким и на моя приятел отец Яков, който служеше в района да възстановим храма. Той сега е игумен на Батумския манастир в област Пазарджик. Надявам се в скоро време да изградим отново и целия манастир", каза за Дарик дарителят Димитър Стоянов.

  Манастирът в Кутугерци е съществувал до 1913 година, когато е бил разрушен. Курбанът утре ще бъде осветен от свещениците Георги Драганов и Светослав Григоров. Отец Георги е председател на настоятелството на храма "Св. Мина".

 Историческа справка:

  Йоаким Осоговски, наричан понякога и Яким Осоговски или Сарандапорски, e български светец, който заедно с Гаврил Лесновски и Прохор Пчински били верни последователи и ученици на първия просиял български светец Иван Рилски.
  Не е известно от къде е родом, от житието му се знае, че дошъл от запад в Осоговската планина, където потърсил монашеско убежище. Неизвестен по име болярин от село Градец, недалеч от Крива паланка, днес в РМакедония, му посочвa търсеното oт него място за монашеско уединение – една пещера край река Сарандапор, днешната Крива река.
 
  Тук свeти Йоаким прекарва живота си като отшелник, в пост и молитва, а местните българи го почитат като свят човек. След смъртта му през 1105 година неколцина ловци го погребват пред неговата пещера. След още петдесет години овдовелият свещеник Теодор от Овче поле се заселва на същото място, приемайки монашеското име Теофан. Той открива чудотворните мощи на светеца, които са положени в построената в негова памет църква.

   В средата на 12 век, култът към свети Йоаким става толкова популярен, че около храма е изграден едноименният манастир, който се превръща в едно от огнищата на българщината в района. Манастирът е посетен от цар Калоян в началото на 13 век. В Осоговския манастир през 1393 година самостоятелният феодален владетел на Северна Македония Константин Драгаш пренася от Търново мощите на свети Иларион Мъгленски. Българската църква чества паметта на свети Йоаким Осоговски на 16 август.

  Още от Х век в Каменишкия край са формирани и действали богомилските общини: Кутугерци, Драговищици, Недокръщеници. В източните склонове на Осоговската паланина са били разположени още две богомилски селища - Еремия и Богослов. И днес една малка пътечка, наречена Богомилска, слиза от село Богослов към Кюстендил. Наблизо се намира и манастирът „Св. Йоаким Осоговски”. Името на село Кутугерци е свързано с богомилите–кутугери, живели тук до XV век. По спомени на старите хора, тук е имало три манастира и манастирски път, който ги свързвал със „Св. Йоаким Осоговски” (днес той е в пределите на Македония).