90-годишният юбилей на общественикът, публицист и краевед Милан Керелски бе отбелязан на по чаша червено вино, в компанията на десетки приятели в Кюстендил. Организатори бяха читалище “Асклепион” и Регионалната библиотека “Емануил Попдимитров”, които бяха подготвили и изложба с книгите на Милан Керелски и негови публикации, във Възрожденското училище. Последно авторът написа историята на неговото родно село Еремия, община Невестино, събра пословици и поговорки в книгата “От бащи, деди, прадеди и след това”.
Водещата на честването Виолета Атанасова откри празника в компанията на правнука на Милан Керелски, а до юбиляра плътно стоеше неговата съпруга- Лиляна, с която са заедно от 60 години.
За рожденика пяха песни народният певец Кирил Дрингов и формация “Стримона”, сценка по разказ на Елин Пелин изиграха ученици от ПГ по селско стопанство, поздравителни адреси и подаръци изпратиха от село Еремия, бившите колеги от “Книгоразпространение”, Българския антифашистки съюз, Дружеството на приятелите с Русия и ОНД, от колектива на ЦДГ “1-ви юни”. От общинския отдел “Култура и духовно развитие” подариха на юбиляра луксозния албум “Модерният Кюстендил”.
Милан Керелски е служил в 13-ти Рилски полк, завършил история в Софийския университет, бил е директор на Керамичната фабрика в Багренци, общинското предприятие “Здрава храна” и бившето “Книгоразпространение”. Той е бил кореспондент на в-к “Отечествен фронт” и радио “София”. По негова идея са изградени паметници на загиналите руски войници в селата Коняво и Еремия, на лесовъда Йордан Митрев в Кюстендил и др. Милан Керелски прави популярен и факта, че в село Длъхчево Сабляр е имало работилница за ръчни и диверсионни бомби, хладно оръжие за ВМРО и четите за освобождаването на Македония. В селото чест гост е бил и войводата Гоце Делчев.
“В Керамичната фабрика оставих голяма следа. Циглите, които се произвеждаха даваха голям брак. Открих кариерата в село Четирци, от където 40 години се изземваше качествена глина. В “Здрава храна” се стараех да не оводняват напитките и да не се краде храна от порциите на хората, които са си платили. В “Книгоразпространение” се опитах да наложа мисленето, че ние не сме бакали, а на съборите на българо- югославската граница излагахме книги, от които е видно, че Македония е наша”, разказа за част от живота си Милан Керелски.
