Липсата на ясна ангажираност на всички органи и институции, които са оторизирани по закон да работят заедно е проблем в борбата с корупцията. Все още не е осигурено единодействието между тях, а това е за сметка на разследванията по делата, е мнението на професора по наказателно право Пламен Панайотов, който бе лектор в Есенната академия на прокурорите, която се проведе в Габрово.
Пред Дарик той каза, че стандартите за борба с корупцията на ЕС са изцяло възприети в българския наказателен кодекс, но проблемът е в приложението му на практика. "Активната корупция се осъществява от лицата, които дават, а пасивната от които приемат. Принципът е, че когато има някой да даде, има и кой да вземе. От наказателно правна точка има и случаи, макар и по изключение, при които някой дава, но този, за когото е предназначен дарът или друга облага отказва да приеме", обясни проф. Панайотов и допълни, че пасивната корупция се наказва по-тежко, защото в публичния сектор тя предполага длъжностно качество на лицата и това е в по-висока степен обществено опасно.
