Габровският исторически музей показва реликвиарни кръстове
Габровският исторически музей показва реликвиарни кръстове / Дарик Габрово

Във връзка с празничния Великденски цикъл Регионалният исторически музей в Габрово представя в инициативата „Експонат на  месеца" специфичен вид културни ценности, свързани с основния християнски символ - реликвиарни кръстове.

В ранното християнство кръстът се счита за оръдие на смъртната казън на Иисус Христос, но от началото на ІV в. вече е символ на победата над смъртта.

Повсеместно в територията на Ортодоксалната църква започва носенето на плоски и релефни метални нагръдни кръстове, изработени от бронз, желязо, камък, известни с гръцкия термин „енколпиони" (ἐγκόλπιον - „нагръден"). Носят се окачени на връвчица или верижка на гърдите.

Тези малки предмети, които човек е носил със себе си като постоянен съпътстващ елемент на своите вярвания и всекидневна религиозна практика, разкриват една от формите на проникване и утвърждаване на християнската религия в българските земи, в годините след покръстването, когато заменят старите езически амулети. Техният брой се увеличава при управлението на цар Петър (927-970) и особено много в първите десетилетия на византийското владичество и намалява значително след 1204 г.

Сред многобройните енколпиони особено място заемат т.нар. „сирийски". Те са двойни, реликвиарни, с форма на латински кръст (с издължено вертикално рамо). Раменете леко се разширяват в краищата. Съхраняват частици от Честния кръст, от мощи на светци или осветена просфора. Състоят се от две кухи половинки, свързани с шарнир. Обикновено върху лицевата част е представено Разпятие Христово, а върху опаката - Богородица Оранта.  Изображенията са вдълбани след отливането. Разнообразни са Богородичните образи - Оранта, Знамение, Никопея. По гравираните надписи си разпознават различни светци - Йоан Богослов, Йоан Златоуст, Николай, Василий Велики, Георги, Теодор, Димитър, Стефан, Анастасия, архангелите Михаил и Гавриил, апостолите Андрей, Петър и Павел. Всички те най-често са представени с вдигнати за молитва ръце - жест, показващ, че основна тема е молението за застъпничество, за помощ, защита, спасение. Образите са плоскостни, схематични, статични, но свидетелстват за уверените ръце на майсторите, свикнали да гравират еднотипни фигури.

Измежду енколпионите - движими културни ценности - от фондовете на РИМ - Габрово, интерес представляват няколко артефакта, придобити при археологически проучвания. Основната част от тях произхождат от средновековния манастир при с. Батошево. Христос - главната фигура в християнския пантеон, е представян предимно в сцената „Разпятие", но в няколко случая е изобразен в орантна поза. Например този, открит при археологически разкопки в м. „Градът" при с. Батошево, Севлиевско, от гроб № 47 на некропола. Отлят е от бронз, схематизиран образ с кръстат нимб. Облечен е в дълъг хитон, с майсторски предадени гънки. Този тип енколпиони се произвежда в периода ХІ-ХІІ в.

Интересен е кръстът с гравирани върху двете половини цели фигури на светците архиереи Николай-Власий и великомъчениците Георги-Димитър. Краищата му завършват с капчици. Специфичното в случая е, че изображенията са отляти заедно с основната форма, а не са нанесени впоследствие. Главите са без нимбове, а пояснителните надписи са правилни и в негатив. Този тип енколпиони се произвежда към края на ХІІ в.

Особен интерес представлява неголемия реликвиарен кръст с гравирани надписи на гръцки „ФWC-ZWH" („Светлина-Живот") с обща омега в средокръстието и абревиатурата „IC XC NH KA" („Исус Христос побеждава") на опакото, с 8-лъчева звезда на средокръстието, символ на Витлеемската звезда.

Другият най-разпространен тип е с релефни образи, получени чрез  техниката на отливане, и характерна иконография: на лицето Исус Христос на Честния кръст, облечен в перизома, вече мъртъв, стъпил върху супеданеум, заобиколен от допоясните образи на четиримата евангелисти. На гърба - Св. Богородица в орантна поза, заобиколена с бюстове на светци. Понякога образът на Христос е обогатяван с табелката с ІНСІ и образите на слънцето и Луната над кръста, и Голготския череп под него.

Енколпионите отразяват духовния живот на средновековния човек, неговите молби и вълнения, надеждите му за помощ и защита от Исус Христос, Богородица и предпочитаните патронни светци.