През месец май, Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи картината „Селенциум” на известният български художник и един от основните представители на българския сецесион Иван Милев.
Картината остава в Габрово след негова изложба в града през април 1920-та година.
Макар и малка по обем, изложбата предизвиква голям шум и дълго се говори за нея. Провежда се в Читалището на града, като в нея участват „Звездна мъка”, „Суламита”, „Блян”, „Декоративен пейзаж”, „Пан” и други. (Иван Мирчев „Спомени”).
Смята се че приятелството между старозагорския поет Иван Мирчев и Иван Милев е започнало именно от Габрово, и от там се е зародила и идеята за по-късна импровизирана експозиция в дома на поета. Иван Милев е български художник и сценограф със много интересни житейски път и история.
netinfo
В една своя статия Кристиан Иванов, (репортер във вестник „България Днес”. Преди това имал щастието да работи за вестниците „Труд”, „Поглед” и „168 часа”) пише:
„Понякога съдбата има цинично чувство за хумор - Иван Милев, човекът, изрисуван на банкнотата от пет лева, рядко е имал дори петарка в джоба си. Той изживява на екс задъхания си земен път, прeкършен преди да навърши 30 години. И днес художникът продължава да бъде странник – виждаме го всеки ден, но малцина знаят кой е.
Много преди да изгрее върху петолевката, Иван Милев е най-обикновено момче. Син е на овчаря от Казанлък Милю Лалев. Ражда се през зимата на 1897 г. и животът му изглежда предопределен. Какво друго би могъл да прави невръстният Иван, освен да гони добитък по поляните на Розовата долина? Точно както са го правили поколения наред предците му.
И тук отново се намесва онова чувство за хумор на Провидението, с което започна нашата история. Мизерният живот не е успял да убие усета за красивото в майката на Иван Милев. От ръцете ú излизат изкусни тъкани черги, везани покривки и писани великденски яйца. Нейна е заслугата детето от малко да започне да рисува.
Иван Милев завършва Казанлъшката гимназия и скоро след това е пратен на Северния фронт в Добруджа. Европа гори в пламъците на Първата световна война. Милев се отървава без да бъде ранен, след като близо до него избухва граната. За спомен му остава леко заекване, с което ще си остане до края на живота.
След войната Милев става учител в село Горски извор, но бедността продължава да го стиска в ледената си хватка. Обут е с вечните си дървени налъми и носи тъканите дрехи на майка си. Облечен с тях художникът пристига в столицата през 1920 г. и подрежда първата си изложба в павилиона на Борисовата градина.
