На 24 декември православните християни се подготвят за раждането на Божия син - Иисус Христос. Вечерта преди Рождество, известна като Бъдни вечер, е един от най-светлите семейни празници. Посветен е на дома, огнището, на покойните родственици, които също са част от семейството.
Целият ден минава в подготовка за вечерната трапеза - месят се обредни хлябове, погача, правят се кравайчета за даруване на коледарите. Приготвят се постни ястия, които трябва да са седем, девет или дванадесет на брой. На трапезата се слага варено жито, фасул, сарми, пълнени чушки с боб, мед, орехи, вино.
В коледната питка се слага паричка, а на когото се падне ще има късмет цяла година.
Мъжете отсичат бъдника - младо дъбово дърво. Вечерта най-старият мъж разбърква с него огъня и нарича за здраве и берекет. Пънът гори в огнището през цялата нощ на 24 срещу 25 декември, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Днешната коледна елха замества бъдника, със запалените свещи тя символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
Цялото семейство се събира около трапезата и всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината. Масата не се вдига цяла нощ. Всички чакат настъпването на Коледа, когато се ражда Христос и ще дойдат коледарите.
На Бъдни вечер завършват и 40-дневните коледни пости. На Коледа вече е разрешено да се яде блажно.
