Фотоизложба „Черно-бели следи от един многоцветен живот" подредиха в Регионална библиотека "Дора Габе". Тя е посветена на големия артист Петър Увалиев (известен още като Пиер Рув), от чието рождение се навършват 100 години. Съставител на изложбата, която обхваща различни периоди и страни от живота и дейността на Увалиев, е неговият дългогодишен приятел Иво Хаджимишев. Пояснителните надписи на английски са дело на съпругата му Соня Рув, а българският им превод - на Ралица Люцканова. Уводните думи са на Огнян Ковачев.
Гостуващата изложба е експонирана във фоайето на библиотеката и може да бъде разгледана от 15 до 30 юни 2015 г. Тя е изготвена от Фондация „Увалиеви", със съдействието на Курортен комплекс „Албена", „Добрички панаир" АД, Bulgarian Food UK - Ventex BG.
Петър Увалиев е роден на 12 януари 1915. Завършва италианското училище „А. Манцони" в София през 1928 г., пловдивския френския лицей „Св. Августин" през 1932 г. и право и държавни науки в СУ „Св. Климент Охридски" през 1936 г. Той е сред първите сътрудници на радио София, публикува отзиви и статии за театър и кино в периодичния печат, редактор е в сп. „Златорогъ", поставя пиеси в столични театри. През 1942 г. е назначен като трети секретар в българското посолство в Рим, а през 1947 г. - втори секретар в българската легация в Лондон. С оглед на растящите репресии на комунистическия режим у нас, той избира пътя на „невъзвращенец" и през 1948 г. остава да живее и работи в Лондон до края на живота си. Там се превръща в един от най-влиятелните български емигранти интелектуалци от втората половина на 20 век.
В странство Пиер Рув изявява разностранните си заложби като режисьор на над 15 театрални постановки, като продуцент, сценарист или режисьор на 9 филма, между които е „Фотоувеличение" на Микеланджело Антониони, завоювал „Златна палма" в Кан през 1967 г.; чрез редовни критически публикации за литература, кино и живопис в Англия, Италия и Франция; чрез монографията „Търнър: структурен разрез"; като академичен изследовател и преподавател в университети в Англия, САЩ, Мексико; като преводач на поезия от и на четири езика. В паметта на поколения българи той остава най-трайно със своите беседи, звучали близо половин век в ефира на радио БиБиСи. Верен на името си Петър, чрез тях той неуморно гради духовен мост между Европа и България.
На 20 май 1992 г. Увалиев получава титлата Почетен доктор на СУ „Св. Климент Охридски". С указ на Президента на Република България от 22 юни 1994 г. му е възстановено българското гражданство.
"Аз съм българин, следователно съм балканец. Аз съм балканец, следователно съм европеец." - из "Пет минути с Петър Увалиев", 1993 г.
