Сретение Господне. Миниатюра от Менология на византийския император Василий II – най-древният от съхранилите се илюстрирани сборници с жития на светиите. Ръкописът е от XI век и се съхранява в библиотеката на Ватикана
Сретение Господне. Миниатюра от Менология на византийския император Василий II – най-древният от съхранилите се илюстрирани сборници с жития на светиите. Ръкописът е от XI век и се съхранява в библиотеката на Ватикана / netinfo
На 2-ри февруари православната църква отбелязва Сретение Господне - един от 12-те големи християнски празника и един от четирите, посветени на Божията майка. "Сретение" означава "среща", чества се четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.

Иконографията на Сретение Господне се е установила въз основата на повествованието на св. ев. Лука (Лук. 2:22-39). На иконите, фреските и миниатюрите основните действия са предаването на Младенеца от Богородица в ръцете на Симеон,наречен Богоприемец. Зад гърба на Божията майка се изобразява св. Йосиф Обручник, носещ в ръцете си два бели гълъба, а зад гърба на праведния Симеон стои пророчица Анна, която е била заедно  с него в храма.

Когато светото семейство влязло в Йерусалимския храм, било посрещнато от праведния старец Симеон. По предание, той бил в числото на Седемдесетте преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки език, които са работели по заповед на египетския цар Птолемей II Филаделф.

Богословският смисъл на празника е срещата между Стария и Новия Завет, което е отразено и в иконографията: Божията Майка и Йосиф обикновено се изобразяват отляво в движение на дясно, а праведните Симеон и Анна се изобразяват от дясно на ляво. Там, където те се срещат, Божията Майка предава Богомладенеца в ръцете на Симеон и той Го взема на ръце, покрит с пелени, както се приема Велика Светиня. Праведната Анна се изобразява със свитък в ръка. Младенецът обикновено е облечен с къса ризка, която не покрива нозете му.
 
 
Текстът е подготвен с помощта на презвитера Ренета Трифонова