Красимир Терзиев - един от най-изявените художници в България, които работят в областта на съвременното изкуство, представя изложба в родния си Добрич. Тя е наречена „Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било”, като в заглавието авторът умишлено не е поставил запетайки.
"В модерните времена, в които живеем започнаха да излизат неща от миналото, които навлизат в настоящето и играят роля. От друга страна все по-трудно си представяме бъдещето, има все по-малко идеи за него. Това противоречие, което съществува в настоящето е в центъра на заглавието и на формирането на изложбата", коментира пред журналисти авторът. Той сподели, че показва творбите си пред добричка публика с голямо удоволствие, респект и отговорност.
Изложбата, която ще бъде открита утре - 8 април от 18.00 часа в Художествената галерия, представя селекция от работи, правени в периода от 2004 до 2015 година.
Начална отправна точка слага видео инсталацията „Един филм” (2004) – квази историческа драма без сюжет, в която 50 статисти, облечени в исторически костюми от гардероба на киностудия „Бояна” се мотаят сред филмов декор в очакване на сигнал за снимки.
Творбата „Опитомяване. Първите пет хиляди години” (2014) сблъсква зрителя с фигурата на куче, което отдавна не е част от живите същества. Следват работи от последните няколко години, в които са на фокус различни разпознаваеми хардуерни, софтуерни форми и образи от екрана.
„Както водата, газта и електричеството идват отдалеч…” (2011) е серия цветни фотографии, представящи сцени от ежедневието на аматьор-астронавт. „Семейство” (2015) изпробва хипотезата за семейния живот на луната, докато „Монумент на изтеклото време” ни връща в проблематиката на монументалното, но този път ролята на въображаем монумент играе персонален лаптоп, чийто живот е изчерпан.
„Мону-ментално” (2011) е видео, в което камерата наблюдава от дистанция групи младежи, които „убиват“ свободното си време около Паметника на Съветската армия в София, без да обръщат особено внимание на идеологическата натовареност на пространството.„Знаем всички дебати около Паметника на Съветската армия, всички остри емоционални позиции за неговото разрушаване или запазване. Тази работа се опитва да дискутира различните настроения, които такъв тип пространство създава, но съзнателно не заема ничия позиция. Стремежът по-скоро е да си дадем сметка доколко няма нищо обективно, доколко всичко е плод на някакви нагласи, които ние произвеждаме в определени моменти, които днес могат да изглеждат истинни, а утре абсолютно погрешни”, коментира Красимир Терзиев.
Такъв според него е случаят с мавзолея, разрушен без да застрашава никого. Художникът смята, че паметникът на Съветската армия също не е заплаха за никого. „Това е историческо наследство. Би трябвало да можем да надраснем актуалния момент и да го разглеждаме като такова, да го оставим спокойно да съществува в градското пространство и да ни разказва нещо за миналото”, посочи Терзиев.
Красимир Терзиев е роден през 1969 в Добрич (Толбухин). Живее и работи в София. Доктор по Културна антропология (СУ "Св. Кл. Охридски", 2012). През 1997 завършва живопис в НХА "Н. Павлович".
През 2015 участва в изложбите: SOUTH by SOUHTHEAST, 7.03 – 3.05, Osage Art Foundation, Хонг Конг; SI TU VEUX VOIR LE MONDE, FERME TES YEUX, 8.02 – 5.04 , Argos Centre for Art and Media, Брюксел; GRAMMAR of FREEDOM / FIVE LESSONS: WORKS FROM ARTEAST 2000+ COLLECTION, Garage Museum of Contemporary Art, Moscow; Изкуство за промяна 1985-2015, 20.01 – 5.03.2015, СГХГ; THE ROMANIAN-BULGARIAN UNION. A RETROSPECTIVE, 4 December 2014 – 15 February 2015, Salonul de proiecte/ Музей за съвременно изкуство, Букурещ.
Последните му самостоятелни изложби са: “Извънредно” в Галерия One Night Stand, София, 2014; “Космополис” в Института за съвременно изкуство - София, 2013.
Негови произведения са част от обществените колекции на Музей за съвременно изкуство Centre Pompidou, Париж, ARTEAST 2000+ COLLECTION, Музей за съвременно изкуство/Moderna Gelerija, Любляна, Софийска градска художествена галерия и др.
През 2012 получава “Награда за съвременно изкуство Unlimited/М-тел (с Даниела Костова и Цветан Кръстев), а през 2007 – награда "Гауденц Руф за ново Българско изкуство”. През 2012 излиза от печат книгата му "Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство", Изток-Запад / ИСИ-София. От 2007 е член на ИСИ-София.
