Националният център по обществено здраве и анализи е провел национално представително проучване в 28-те региона на страната през периода декември 2012 г. – декември 2013 г. Анкетирани са 2914 родители на деца от 3 до 7-годишна възраст от случайно подбрани детски градини.
Анализът на резултатите показва, че около половината от децата - 57.5% са изложени на пасивно тютюнопушене в дома си. Пушат 45.7% от бащите и 39.0% от майките. Само 42.5% от децата живеят в дом без тютюнев дим. Включвайки, обаче и индикатора „тютюнопушене на други възрастни” (баба, дядо и роднини пушачи), относителният дял на тези домове намалява до 39%.
Най много са родителите-пушачи в Силистра - 81.9% и Добрич - 78.1%, следват Враца - 76.7% и Видин - 72.1%, а най-малко в София област - 40.7% , Ямбол - 41.6%, София-град - 43.5% и Бургас - 43.7%. Отчита се намаление на броя на застрашените деца в сравнение с проучванията в предходните 2002 г. и 2008 г., съответно с 14% и 11%.
Все още голяма част от родителите омаловажават риска от пасивното тютюнопушене за здравето на детето, като продължават да пушат в негово присъствие или в помещения, в които „то прекарва най-малко време”. Образованието на родителите и възрастта на майката са фактори, влияещи на това поведение. Родителите все още нямат достатъчно здравни знания за риска от излагането на цигарен дим и как да предпазят децата си от вредното му влияние. Най-разпространена практика за предпазване от вредното влияние на цигарения дим е „пушенето на балкона“.
От друга страна е доказано, че основната мотивация за започване на тютюнопушене при децата се определя от стремежа им да изглеждат като възрастни - чрез подражание. От тази гледна точка, най-действен е примерът на семейството. Натискът на връстниците и примерът на групата, с която детето се идентифицира, дори без да е неин член, също водят до възприемане на тютюнопушенето като приемливо поведение при съществен процент от подрастващите.
