Отпочна се втория седмоднев от месеца втори на годината трета от управлението Му на Оногова, Що На Летен Кугър Посред Зима Полетя.
Тогаз реките преляха, стени на язовири скъсаха се и вода страховита и бучаща връхлетя села и потопи ги в напаст страшна. Тогаз гербераторът всемилостив нажали се и пролетя страната колкото една човешка длан, пък хората успокои и помилва и по 325 гроша даде им да купят си крави, катъри, коне, овце и новия албум на барда Веселин от рода Маринов.
Но злите сили изпратиха изпитание страшно и ново. Морето разбуни се и заблъска по бреговете с вълни високи и страховити. Лодки потънаха, сдания и постройки чудни, съзидани с гипсокартон, итонг, с много труд, кредити и без шестнайсети акт рухнаха и в бездната морска заминаха.
И отново Той прелетя и долетя до брега потопен, пък видя с очите си как ураганът в града Анхиало вилнял бе, после в града боголюбив и добър за живеене Бургас кацна, пък до морето разтъпка се и огледа отново, пък думи на успокоение рече на хората, що чакаха го там.
А в разнородното събрание първенците и водачи народни хортуваха неуважително за делата Му и опозиционерстваха и противиха се, а сподвижниците на ламята тройнокоалиционна смееха му се и думаха думи обидни.
Така и бурята се предаде, но злите сили не отказаха се и пратиха след тоя мор две изчадия зли, дето Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон зовяха се. И ето чу се рев страшен, зловоние на кисело зеле и чесън запъплиха вредом, пък почна се предаването „Шведска маса”. Тогаз рев, вой и скърцание със зъби навред отпочна се, а родът човешки беше предаден на погибление духовно.
Още в началото двете ходещи анатеми Максимовсон и Калудовсон изпуснаха в ефира оня музикален несретник Бойчо. Изпълнителят гъгна и хъхри така стряскащо, че три гларуса над Бургас подбелиха очи и паднаха вцепенени на плажа.
След него запя рапърът Куршун и това предизвика водещите да нахвърлят импровизиран маршрут за обиколка из Истанбул, където туристите да могат лично да посетят местата на снимките на филма „Запекчи и Сюргюн”.
В някакъв момент се четоха споделени мисли на поетичните и литературни кръгове в Бургас, но те звучаха по толкова обиден и непочтителен начин, че дори и лъжешведите се отказаха да ги произнасят.
Така се започна говорене и ломотене по темата „Защо държавата бяга след събитията, а никога не ги предвижда?”
Слушателят Йордан призова чиновниците да излязат от офисите и кабинетите и да си вършат работата, заради която получават заплатите си. Човекът поиска от експертите да правят проверки, а не да пишат рапорти и тогава можело да се направи така, че някои катастрофи да не се случат.
След него Радо гневно рече, че в министерствата има роднински кланове, а в управлението има много милиционери. Човекът възнегодува против това, че управляващата партия щяла да дари на бедстващите 1 милион лева. Оказа се, че ядът му не е заради дарението, а заради това, че същото е определено като партийно. „Това са моите пари, вашите и нашите, ние сме ги дали на тази партия, а сега тя ще ги дава на други хора и ще се хвали с това” - занарежда бесният Радо.
Ники припомни славното наследство, завещано от Емел Етем и поразсъждава за тромавата номенклатура по министерствата. Според него биловажно да се каже, че за първи път в новата ни история български управници неотлъчно са до хората в бедстващите райони, което било похвално.
Професор Генчев от йога клуб Дъскотна изнесе кратка лекция, от която стана ясно, че на България й е нужно силно земетресение или нещо друго жестоко, за да станело ясно, че можем да сме сплотени. Хабилитираният преподавател в университета по килимарство и камиларство в Бухара изрази мнение, че не е важно правителството, а онзи човек, който е спасил сам 8 души.
Обади се и представител на литературната общност в Бургас, който сподели, че е член на поетичен клуб „Екзотични оръфляци”. Творецът направи остра забележка, че новинарите трябва да казват бургаския мостик, а не бургаския мост, защото едното било поезия, а другото простотия.
След него запъхтян слушател пожела да бъде прочетена отново последната новина от информационната емисия. Двамата водещи се втрещиха, защото никога не бяха чували човек да повика на бис новина.
Почудата отмина, защото думата взе слушателят Иван. Той обясни, че за 50 години буните са довели до създаване на двайсетметрова плажна ивица до моста в Морската градина и посочи поставянето на буните като добра практика и пример за запазване на екологичното равновесие.
Естествено всичко загуби смисъл, а светът беше обзет от хаос, защото позвъни Димитър Пенев. Той сподели, че ще работи по защитата на своя отбор и за целта ще върне с няколко сантиметра средните хора към задната линия.
После изнесе дълъг тактически разбор, от който Максимовсон и Калудовсон не разбраха абсолютно нищо.
Така в пълно неразбиране и почуда те закриха поредното издание на „Шведска маса”
Чуйте я в звуковия файл под снимката
