И отпочна се вторият седмоднев от месеца втори на годината. Тогаз всеблагият и всемилостив гербератор Ленторезец Първокопник полетя в небето към земи задморски и царства брюкселски, но колесникът аеропланен повреди се и затуй самодържецът и свитата Му летя и кръжа над престолнината Улпия Шопия много време, а долу на земната твърд с големина на длан човешка милиони човеци тревожеха се. И като кацна, каза им, да не се страхуват, щото лошото минало вече и Той самият не се страхувал хич даже.
А тръбачите медийни ерихонски няколко пъти осанни и конграчулейшъни сториха му.
Пък после племената русофилски вдигнаха се на поход протестен за мир и като излязоха на агората, протестираха срещу украинската агресия в земята украинска. И мирис на рубли разнесе се.
По туй време в Разнородното събрание гуша за гуша хванаха се нотабили и патриции, щото за туй да теглят ли заем или да не теглят скараха се. И тъй както с думи лошави обсипваха се, накрая решиха заем да вземат.
Тъй седмодневието измина и стигна се до петък, когаго крава изкукурига, петел излая, а котка измуча до магаре, дето като славейче чуруликаше. След тия знамения страшни черни облаци небесната шир покриха, а долу по земната твърд родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно.
Тогава започна предаването „Шведска маса”, а двамата му водещи Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон, като две радиоизчадия същи, слова гнусни забълваха.
Първом за митинга на русофилите в Бургас хортуваха. Максимовсон се учуди, че българи патриоти и пацифисти са развявали руски знамена. По този въпрос и Калудовсон добави, че на някои родни патриоти им побелели косите щото хем патриоти били и националисти, хем русофили.
Разбира се, включи се и извънредният и пълномощен посланик в Черноград бат Недко. Той поздрави всички от слънчев, но хладен Черноград и призна, че пуснал коня на двора да се разхожда, после си легнал в леглото и тъй до 10 часа сутринта щял да лежи и да слуша предаването до край.
По русофилската тема се включи и Ники. Той наруга ония хора, които са решили да поставят измислен гроб на несъществуващи руски офицери-подводничари до стария Руски паметник в Бургас. Дори нарече това „политическа проституция”. Накрая наруга българските патриоти, които ходят във Варадеро и в Париж.
В ефира се изля и песен на Муслим Магомаев в чест на всички русофили, а след това и парче на Валери Леонтиев.
И на този фон пак позвъни бат Недко, за да обяви, че продава четиримесечно женско конче на атрактивна цена.
Разбира се, човекът повлече крак и след него звънна друг слушател, за да обяви, че продава изтърбушен диван с биометричен влагомер, със зацапана дамаска, но върши работа. Слушателят се представи като „Тончо Ташаклията”.
Радиоизпусна се и песен на младата немска акордеонистка Лиса Зайдъл, която получи заслужени аплодисменти от млади и дърти мераклии за акордеонене, каквото и да означава това.
След това водещите изпаднаха в нова радиологорея и започнаха да ломотят дълбокомислено, по-скоро безмислено, по темата „Длъжна ли е държавата да дава пари на творците за музика, филми и книги?”
Първи взе отношение Радо Ведрия. Той призова да се дават пари на килограм мозък на всеки творец, но Максимовсон се притесни, че тогава най-големи субсидии ще получават хидроцефалите-писатели.
Радо се върна назад в спомените си и разказа, че обвинил в пети клас своята учителка по рисуване, че не разбира от изкуство и тя го оставила на поправителен изпит по рисуване.
Ники поиска от държавата да помага с много средства на българските творци, за да не мизерстват. После обвини радиостанциите, че провеждат геноцид над бургаските музиканти и не излъчват техни песни. Водещите си посипаха главите с пепел и призоваха всички бургаски творци да изпращат своите демо песни до бургаския офис на радиото. После уточниха, че колкото е по-лоша една песен, толкова по-голям шанс има да бъде радиоизпусната в предаването „Шведска маса”
То между другото свърши също толкова внезапно и безмислено както и започна.
