Замърсяването на Странджа планина от туристи и посетители с битови отпадъци, незаконното строителство, сметищата, бракониерството и безразборното изсичане на горите са най-големите проблеми на територията й влизаща в Природния парк. Това сочат данните от социологическо изследване на НЦИОМ по поръчка на Българска фондация Биоразнообразие като част от Проект “Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие в Странджа планина”, финансиран от Европейското икономическо пространство.
Участници в проучването проведено в края на 2009 година са фокус групи от общинините Малко Търново, Царево, Приморско и Средец. Основно работещи в сферата на туризма, земеделци и животновъди, представители местната власт, местни НПО.
Хората възприемат Странджа, като национално богатство и показват ангажираност към опазването му и нетъпримост към еконарушенията. Но, посрещат резервирано и почти със страх идеята за обявяване на територията за биосферен парк, поради незнание затова, какво представлява и какви възможности за развитие предлага на местните хора. Все още обаче има и недостатъчно изяснени отговорности за стопанисването, охраната и контрола на парка. Данните сочат, че за 15 години след създаването на Природния парк все още липсва добра информираност за неговия статут, ограниченията и възможностите. Участниците в проучването отчитат и липсата на конструктивен диалог между Дирекцията, която управлява парка, местната власт, жителите и представителите на бизнеса в региона.
Анкетираните са убедени, че не трябва да се допуска презастрояването на региона, което би отблъснало туристите в бъдеще. Определят лошата инфраструктура като основна пречка пред туризма в момента. Отчитат и липсата на достатъчно добра реклама на региона. Местните хора виждат начините за развитие на общините в Странджа в по-активното съчетаване на ресурсите море и планина в предлаганите туристически продукти. Отглеждането на био-продукти, според участниците би привлякло чужденците и би спомогнало за развитието на бизнеса и популяризирането на региона. Организирането на празници и специални събития за хората живеещи в и около природния парк и за туристи се възприема положителен елемент, както и възстановяването на самобитни културни традици и обичаи.
