Вечер, посветена на патриотичния дух на банскалии, се проведе в курортния град. Тематичната вечер „И ний сме дали нещо на света“ бе организирана от Музеен комплекс – Банско, читалище „Никола Вапцаров“ и сдружение „Дядо Лазко“. Участваха Гълъбица Тодева, Владимир Баряков, Елена Калайджиева, мъжка фолклорна група „Стар Мерак“ и отец Георги Хаджигеоргиев.
Представена беше онази атмосфера на високия патриотичен дух, когато в мрачните години на робството, независимо от тиранията и невероятните прегради пред духовния и икономически напредък на народи ни, Банско изживява своя духовен разцвет. Търговци и просветени жители на Банско потвърждават с много дела своите интереси към родната култура.
Представят забравени български традиции в Културните вечери на Банско
Изключително голямо е значението на факта, че първите и най-важни информатори на Вук Караджич – сръбски фолклорист и славист, открил за света българския език, произлизат от Банско. Вук Караджич пише следното: „Понеже българският език до днеска много малко е познат на учените люде, затова тук аз притурям: притчите за Самарянина и за Блудния син и Отче наш и второ - няколко народни песни български.
За превода из Евангелието имам да благодаря на същия българин, който ми показа и думите в речника, а за песните благодаря на друг българин тоже из Разлога“. Едно е сигурно, международното проучване на новобългарската култура започва през ХIХ в. определено с изучаването на езика и песните на българите от Разлога, благодарение на банските просветени люде.
В тези години Лазар Герман /Голев/, е кмет на селището. Неговото име ще остане завинаги свързано с един от символите на Банско – църквата „Света Троица“, най-големият православен храм на Балканите, изграден през 1835 година.
900 000 лв. събран туристически данък за 2017 г. отчете община Банско
За това епохално дело на банскалии беше представен документалния филм „180 години родолюбие“.
Отдавна ги няма тези славни люде, но делата им са от такава величина, че надминават рамките на един човешки живот, защото оставят светла диря в следващите столетия и представляват ярък пример за всеотдайност към Отечеството.
Представена беше онази атмосфера на високия патриотичен дух, когато в мрачните години на робството, независимо от тиранията и невероятните прегради пред духовния и икономически напредък на народи ни, Банско изживява своя духовен разцвет. Търговци и просветени жители на Банско потвърждават с много дела своите интереси към родната култура.
Представят забравени български традиции в Културните вечери на Банско
Изключително голямо е значението на факта, че първите и най-важни информатори на Вук Караджич – сръбски фолклорист и славист, открил за света българския език, произлизат от Банско. Вук Караджич пише следното: „Понеже българският език до днеска много малко е познат на учените люде, затова тук аз притурям: притчите за Самарянина и за Блудния син и Отче наш и второ - няколко народни песни български.
За превода из Евангелието имам да благодаря на същия българин, който ми показа и думите в речника, а за песните благодаря на друг българин тоже из Разлога“. Едно е сигурно, международното проучване на новобългарската култура започва през ХIХ в. определено с изучаването на езика и песните на българите от Разлога, благодарение на банските просветени люде.
В тези години Лазар Герман /Голев/, е кмет на селището. Неговото име ще остане завинаги свързано с един от символите на Банско – църквата „Света Троица“, най-големият православен храм на Балканите, изграден през 1835 година.
900 000 лв. събран туристически данък за 2017 г. отчете община Банско
За това епохално дело на банскалии беше представен документалния филм „180 години родолюбие“.
Отдавна ги няма тези славни люде, но делата им са от такава величина, че надминават рамките на един човешки живот, защото оставят светла диря в следващите столетия и представляват ярък пример за всеотдайност към Отечеството.
