За бежанците в България са разказани много истории - тъжни, радостни, с неочакван край, скучни и любопитни. Историята на 40-годишния Мохамед Ибрахим е съвсем обикновена - без излишни емоции и интригуващи сюжети. Защото за него животът трябва да бъде тих и кротък, независимо дали живееш в Сирия или в България. И напук на войната и на лошотията човешка.
Преди пет години Мохамед, съпругата му Айля и малкият им син прекрачват границата при Свиленград, бягайки от ужаса в родния Дамаск. Стигат до България, след като броят 1200 долара на каналджии.
Мъжът не обича да говори за това и само махва с ръка при спомена за тая случка. След тримесечен престой в бежански лагер в столицата, сирийското семейство получава статут и пристига в Благоевград, където получават документи за самоличност.
Три месеца търсили работа, но без успех. В големия град срещнали мълчаливата враждебност на хората и разбрали, че мястото им не е тук. Приятели ги поканили в село Краище, община Белица, където бизнесменът Али Орцев ги приютил в собствения си хотел.
Месеци наред жителите на Краище помагали на новодомците от Сирия.
"Носиха ни хранителни продукти - картофи, боб, месо. Тук веднага срещнахме подкрепа и разбиране, затова решихме да останем", разказва Мохамед, който признава, че е доволен от новия си живот.
Местният хотелиер решил да помогне на чужденците и с работа.
"Тези хора имаха нужда не само от подслон и храна, но и от някаква реализация. Разбрах, че мъжът е работил като шивач в родния Дамаск. Затова му направих работилница, в която започна да шие работно облекло", разказа Али Орцев. И така с времето сириецът се превърнал в най-известния шивач на село Краище.
Чужденецът не обича да разказва за ужаса на войната в родната Сирия и признава, че родината почти не му липсва - всичките му роднини се разпръснали из Европа, а родната му къща в Дамаск била опожарена.
"За нищо на света не бих сменил България с Германия. Брат ми замина и се установи в Германия, но аз нямам намерение да отида там. Тук, в Краище, се чувствам добре. Животът е спокоен, парите ми стигат да издържам семейството си, а и хората са много гостоприемни. Вече имам приятели тук", признава сириецът.
В момента Мохамед и семейството му живеят в общежитие на БДЖ в село Краище. Чужденците не искат нищо друго, освен здраве, мир и спокойствие.
Преди пет години Мохамед, съпругата му Айля и малкият им син прекрачват границата при Свиленград, бягайки от ужаса в родния Дамаск. Стигат до България, след като броят 1200 долара на каналджии.
Мъжът не обича да говори за това и само махва с ръка при спомена за тая случка. След тримесечен престой в бежански лагер в столицата, сирийското семейство получава статут и пристига в Благоевград, където получават документи за самоличност.
Три месеца търсили работа, но без успех. В големия град срещнали мълчаливата враждебност на хората и разбрали, че мястото им не е тук. Приятели ги поканили в село Краище, община Белица, където бизнесменът Али Орцев ги приютил в собствения си хотел.
Месеци наред жителите на Краище помагали на новодомците от Сирия.
"Носиха ни хранителни продукти - картофи, боб, месо. Тук веднага срещнахме подкрепа и разбиране, затова решихме да останем", разказва Мохамед, който признава, че е доволен от новия си живот.
Местният хотелиер решил да помогне на чужденците и с работа.
"Тези хора имаха нужда не само от подслон и храна, но и от някаква реализация. Разбрах, че мъжът е работил като шивач в родния Дамаск. Затова му направих работилница, в която започна да шие работно облекло", разказа Али Орцев. И така с времето сириецът се превърнал в най-известния шивач на село Краище.
Чужденецът не обича да разказва за ужаса на войната в родната Сирия и признава, че родината почти не му липсва - всичките му роднини се разпръснали из Европа, а родната му къща в Дамаск била опожарена.
"За нищо на света не бих сменил България с Германия. Брат ми замина и се установи в Германия, но аз нямам намерение да отида там. Тук, в Краище, се чувствам добре. Животът е спокоен, парите ми стигат да издържам семейството си, а и хората са много гостоприемни. Вече имам приятели тук", признава сириецът.
В момента Мохамед и семейството му живеят в общежитие на БДЖ в село Краище. Чужденците не искат нищо друго, освен здраве, мир и спокойствие.
