Жителите на якорудското село Аврамово разчитат за своето препитание основно на гората. Дойде ли лятото, жените от населеното място хукват към планината, където събират диви плодове, гъби и билки.
След това продават събраното, а от това, което не успеят да пласират, приготвят най-вкусните сладка и конфитюри. Салиха Исмаил е една от тези жени от Аврамово, която разчита единствено на гората и на крайпътната търговия.
Всеки ден съпругът й я оставя на пътя в прохода Предела, за да продава от домашните консерви. На шосето паркира и микробус, пълен с какви ли не вкусотии. В подвижния магазин има всичко - сладко от диви ягоди, малини, боровинки, шипков мармалад, билки и боров мед.
"Тази търговия не е много печеливша, ама за нас няма друго препитание. Земеделието е нашият живот и така сме всички в село Аврамово. Какво да правим, няма друг начин", разказва Салиха от Аврамово.
Жената от Якорудско разчита основно на софиянци и чужденци, които на връщане от Банско спират край шосето, за да си купят пресни плодове или някое и друго бурканче със сладко и конфитюр.
„Трудно е да се препитаваш само от гората, но друга работа в нашия край няма“, казва примирено тя.
В якорудското село жените масово се занимават с бране на плодове и билки. Всяка сутрин се организират на групи от по седем-осем човека, събират по няколко дребни левчета, които плащат за превоз на някой местен, който има микробус. Той ги натоварва и ги оставя в гората. Вечерта отива да ги прибере.
„Цял ден сме в гората. Събираме всичко, което срещнем – ягоди, малини, къпини, боровинки, билки, шишарки“, изрежда Салиха. Каквото не могат да продадат веднага на клиенти, приготвят в консерви. Така имат продукцията за продан и през зимата, когато няма работа в гората.
След това продават събраното, а от това, което не успеят да пласират, приготвят най-вкусните сладка и конфитюри. Салиха Исмаил е една от тези жени от Аврамово, която разчита единствено на гората и на крайпътната търговия.
Всеки ден съпругът й я оставя на пътя в прохода Предела, за да продава от домашните консерви. На шосето паркира и микробус, пълен с какви ли не вкусотии. В подвижния магазин има всичко - сладко от диви ягоди, малини, боровинки, шипков мармалад, билки и боров мед.
"Тази търговия не е много печеливша, ама за нас няма друго препитание. Земеделието е нашият живот и така сме всички в село Аврамово. Какво да правим, няма друг начин", разказва Салиха от Аврамово.
Жената от Якорудско разчита основно на софиянци и чужденци, които на връщане от Банско спират край шосето, за да си купят пресни плодове или някое и друго бурканче със сладко и конфитюр.
„Трудно е да се препитаваш само от гората, но друга работа в нашия край няма“, казва примирено тя.
В якорудското село жените масово се занимават с бране на плодове и билки. Всяка сутрин се организират на групи от по седем-осем човека, събират по няколко дребни левчета, които плащат за превоз на някой местен, който има микробус. Той ги натоварва и ги оставя в гората. Вечерта отива да ги прибере.
„Цял ден сме в гората. Събираме всичко, което срещнем – ягоди, малини, къпини, боровинки, билки, шишарки“, изрежда Салиха. Каквото не могат да продадат веднага на клиенти, приготвят в консерви. Така имат продукцията за продан и през зимата, когато няма работа в гората.
