Въз основа на лунни и земни проби учени установиха, че по-голямата част от водата на Земята е била на повърхността й, когато се е формирала Луната, съобщи ЮПИ.
Американски, британски и френски учени изследвали лунни скали, донесени на Земята от астронавти от мисиите "Аполо", и вулканични скали от океанското дъно на нашата планета.
"Открихме съвсем малка разлика между лунните и земните проби, що се отнася до съдържанието на кислород", заяви Ричард Грийнуд от Свободния университет в Англия.
Учените изследвали изотопи на кислорода в скалите, за да определят произхода им. Материалът от тела с различен далечен произход, като астероиди, планети и комети, има свой уникален подпис, свързан със състава им. Учените констатирали, че кислородните изотопи от двете повърхности са сходни, като разликата е от порядъка на 3-4 части на милион. Освен това не била открита значима разлика между лунните проби и често срещания на Земята минерал оливин.
Учените смятат, че разликата може да се обясни с появата на материал от каменни метеорити на Земята след довелия до формирането на Луната сблъсък на нашата планета с друг обект. Авторите на изследването са на мнение, че по-голямата част от водата на Земята е била на повърхността й преди сблъсъка и че не повече от 5 до 30 процента от водата е била добавена след това.
Заключенията им потвърждават теорията, че протопланета с размерите на Марс се блъснала в протопланетата Земя и от сливането на изхвърления от сблъсъка материал се формирала Луната. Учените обаче отхвърлят виждането, че водата е дошла на Земята посредством астероиди и комети.
"Ако бе дошла от космоса, кислородните изотопи в скалите от океанското дъно щяха да се различават от тези в лунните скали", поясниха те.
