Изолацията заради коронавирусната пандемия по света променя ритъма и начина ни на живот, който ни е познат. И най-вече чувството за свобода и автономия. Неща, които досега са били част от рутината – да се виждаме със семействата и приятелите си, отиването на работа, ползването на най-разновидни услуги, занимаването с хобита и спорт – всичко това оформя до голяма степен човешката идентичност, пише „Метро“.
Полезни съвети: Как да намалим риска от коронавирус в офиса и дома
Д-р Пол Марсден, британски психолог, дава своето обяснение защо това се случва. По неговите думи положителното чувство за идентичност се движи от три елемента – усещането за автономия, свързаността с останалите хора, както и чувство за компетенция. „Нашето чувство за независимост се изразява в свободата, избора и контрола се ограничава от рестрикциите. Чувството за свързаност с другите – грижата и близостта, които изпитваме, са блокирани от социалното дистанциране. А чувството за компетенция, като например успехите, самоусъвършенството и постиженията – е заличено в ситуация, от която се чувстваме безсилни да се справим с нея“, добавя той.
Как да подобрим съня си – лесни методи за качествена почивка
Какво обаче представлява кризата на идентичността?
Експертът Ребека Локууд обяснява това състояние. „Когато даден човек започва да чувства объркване какво харесва и какво не, тогава придобива усещането, че не знае кой е той и какво иска в живота“, посочва специалистът. По нейните думи така се появяват и признаците на самосъмнението и несигурността. Това обикновено става при травматични обстоятелства – раздяла с партньор, загуба на близък, но и в обстановка на карантина и изолация.
Друг експерт обаче, психологът д-р Рейчъл Алън дава друга интерпретация. Според нея съзнанието ни обикновено е заето с ежедневни дейности, които сега ги няма в условията на социална изолация. „Психиката ни е постоянно заета с ангажименти, задачи и планове, които създават доста „вътрешен шум“. Когато обаче този „шум“ изчезне, тогава оставаме сами на тишина и се питаме кои сме всъщност“, добавя тя.
Полезни съвети: Как да намалим риска от коронавирус в офиса и дома
Д-р Пол Марсден, британски психолог, дава своето обяснение защо това се случва. По неговите думи положителното чувство за идентичност се движи от три елемента – усещането за автономия, свързаността с останалите хора, както и чувство за компетенция. „Нашето чувство за независимост се изразява в свободата, избора и контрола се ограничава от рестрикциите. Чувството за свързаност с другите – грижата и близостта, които изпитваме, са блокирани от социалното дистанциране. А чувството за компетенция, като например успехите, самоусъвършенството и постиженията – е заличено в ситуация, от която се чувстваме безсилни да се справим с нея“, добавя той.
Как да подобрим съня си – лесни методи за качествена почивка
Какво обаче представлява кризата на идентичността?
Експертът Ребека Локууд обяснява това състояние. „Когато даден човек започва да чувства объркване какво харесва и какво не, тогава придобива усещането, че не знае кой е той и какво иска в живота“, посочва специалистът. По нейните думи така се появяват и признаците на самосъмнението и несигурността. Това обикновено става при травматични обстоятелства – раздяла с партньор, загуба на близък, но и в обстановка на карантина и изолация.
Друг експерт обаче, психологът д-р Рейчъл Алън дава друга интерпретация. Според нея съзнанието ни обикновено е заето с ежедневни дейности, които сега ги няма в условията на социална изолация. „Психиката ни е постоянно заета с ангажименти, задачи и планове, които създават доста „вътрешен шум“. Когато обаче този „шум“ изчезне, тогава оставаме сами на тишина и се питаме кои сме всъщност“, добавя тя.
