На 2 април президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви широкообхватни "реципрочни мита" за държави от целия свят. Ето и част от обновените мита, които търговците от засегнатите страни ще трябва да плащат, когато внасят продуктите си в Щатите:
- ЕС - 20%
- Китай - 54%
- Индия - 26%
- Южна Корея - 25%
- Япония - 24%
- Тайван - 32%
- Великобритания - 10%
Въпреки че мярката цели да стимулира вътрешното производство на Съединените щати, тя е рискована и може да има обратен ефект.
Това не е първият път, в който САЩ водят подобна търговска политика. Законът “Смут-Холи”, подписан през 1930 г. от американския президент Хърбърт Хувър, е пример за това.
След 1929 г., когато започва Голямата депресия, щатските фермери изпитват трудности при реализирането на продукцията си. Това мотивира конгресмените Рийд Смут и Уилис Холи да предложат закон, който да увеличи митата върху вноса на чуждестранни селскостопански продукти.
Идеята е проста - високата им цена, увеличена в следствие на обновените ставки, ще направи американските стоки по-търсени.
Тръмп наложи нови мита: За ЕС митническата ставка е 20%, за Китай – 34%
Преди да бъде одобрен от Конгреса обаче, законопроектът е редактиран, за да задоволи исканията на още сенатори, желаещи да защитят избирателите си, ангажирани в други сектори като добивната промишленост и производството.
Така броят на новите мита в документа нараства на 890, като ставките за повече от 20 000 продукта се увеличават със средно 20%.
Не всички подкрепят идеята. Редица американски икономисти предупреждават президента Хувър, че мярката ще мотивира другите държави да наложат реципрочни мита, които ще направят щатските стоки неконкурентоспособни.
Въпреки това законът е подписан на 17 юли 1930 г.
Обратният отговор не закъснява - Испания, Мексико и Канада увеличават митата си върху вноса на продукти от САЩ, което задълбочава Голямата депресия и има негативен ефект върху американските фермери - групата, на която Смут и Холи искат да помогнат.
Тръмп обяви извънредно положение в САЩ
Преди приемането на спорния закон Съединените щати изнасят близо 12 млн. яйца за Канада годишно. След подписването му броят им спада до 170 000. Автомобилният, минният и производственият сектор също търпят загуби, като експортът им намалява с около 80%.
“Смут-Холи” има и геополитически ефект. Високите мита върху вноса на захар сриват кубинската икономика, което катализира Кубинската революция от 1933 г.
Германия също изпитва трудности. Задлъжняла заради репарациите, които изплаща след края на Първата световна война, страната вече не може да разчита на износа си, който е основният ѝ икономически стълб. Именно това дава тласък на радикални идеи като националсоциализма, който играе основна роля при избухването на следващия световен конфликт през 1939 г.
Законът “заразява” и други държави. Те започват отделни търговски войни помежду си, което намалява обема на глобалния стокообмен с 66%.
Кризата утихва след инаугурацията на американския президент Франклин Рузвелт през 1933 г. Една година по-късно Конгресът на САЩ приема законодателни промени, които позволяват на държавния глава да определя митата върху вноса на продукти. Рузвелт намалява ставките, а от тогава до сега Съединените щати се придържаха към политика на свободна търговия.
