В Черна гора изнасят кръст от Самуилово време на литийно шествие.
Шествието започва на църковния празник Петдесетница или Денят на Светата Троица. Както всяка година, то ще тръгне от църквата в черногорското село Вельи Микуличи, недалече от Бар, към близката планина Румия. Традиционно, многолюдното шествие ще бъде водено от наследник на рода Андровичи, който носи кръста на Св. Иван (Йоан Владимир). Той е изработен от дърво, а сребърният обков, с който е и до днес, е поставен през ХV век във Венеция. След шествието ще бъде отслужена литургия.
Ето какво пише историкът проф. Пламен Павлов за реликвата и нейния произход: "Според преданието, това е същият кръст, който българският цар Иван Владислав (1015 - 1018) изпраща на княз Иван (Йоан) Владимир (990 - 1016). Владимир е поканен за преговори в Преспа, а дарената му скъпоценна реликва потвърждава царската клетва за неприкосновеност. Нека припомним клетвопрестъплението на Иван Владислав и гибелта на Иван Владимир - такава е историята на загадъчния кръст."
През 998 г. цар Самуил (997-1014) извършва военен поход по крайбрежието на Адриатическо море. Князът на малката държавица Дукля, днес Черна гора, е принуден да се предаде на българския цар и е хвърлен в затвора в Преспа. В знатния пленник се влюбва Самуиловата дъщеря Теодора - Косара. Според преданието, тя убеждава своя баща да върне свободата на княза, омъжва се за него, а бракът в духа на епохата носи политически ползи, но и трагични последици. Любовната история е известна от "летописа на дуклянския презвитер", написан на латински. Разказът за нея, според историците, присъства в жития и в народни предания сред българи, албанци и черногорци. Любовта между Владимир и Косара е пресъздадена и от Димитър Талев в неговия роман трилогия "Самуил, цар български".
Кръстът от село Вельи Микуличи е важна част от тази история, в която има всичко - предателство, смърт, любов, лоялност. В ръцете на княза е имало кръст, когато е посечен от войниците на Иван Владислав в Преспа. В Черна гора има вяра, предавана от поколения и подхранвана от духовенството, че това е същият кръст, който Иван Владимир е получил от българския цар.
Традицията с литийното шествие е известна отдавна, но е прекъсната във времето на комунистическия режим в Югославия. През 90-те години на ХХ в. тя е подновена. През 2012 г. уголемено копие на Владимировия кръст е поставено в църквата "Св. Йоан Владимир" в Бар.
Шествието започва на църковния празник Петдесетница или Денят на Светата Троица. Както всяка година, то ще тръгне от църквата в черногорското село Вельи Микуличи, недалече от Бар, към близката планина Румия. Традиционно, многолюдното шествие ще бъде водено от наследник на рода Андровичи, който носи кръста на Св. Иван (Йоан Владимир). Той е изработен от дърво, а сребърният обков, с който е и до днес, е поставен през ХV век във Венеция. След шествието ще бъде отслужена литургия.
Ето какво пише историкът проф. Пламен Павлов за реликвата и нейния произход: "Според преданието, това е същият кръст, който българският цар Иван Владислав (1015 - 1018) изпраща на княз Иван (Йоан) Владимир (990 - 1016). Владимир е поканен за преговори в Преспа, а дарената му скъпоценна реликва потвърждава царската клетва за неприкосновеност. Нека припомним клетвопрестъплението на Иван Владислав и гибелта на Иван Владимир - такава е историята на загадъчния кръст."
През 998 г. цар Самуил (997-1014) извършва военен поход по крайбрежието на Адриатическо море. Князът на малката държавица Дукля, днес Черна гора, е принуден да се предаде на българския цар и е хвърлен в затвора в Преспа. В знатния пленник се влюбва Самуиловата дъщеря Теодора - Косара. Според преданието, тя убеждава своя баща да върне свободата на княза, омъжва се за него, а бракът в духа на епохата носи политически ползи, но и трагични последици. Любовната история е известна от "летописа на дуклянския презвитер", написан на латински. Разказът за нея, според историците, присъства в жития и в народни предания сред българи, албанци и черногорци. Любовта между Владимир и Косара е пресъздадена и от Димитър Талев в неговия роман трилогия "Самуил, цар български".
Кръстът от село Вельи Микуличи е важна част от тази история, в която има всичко - предателство, смърт, любов, лоялност. В ръцете на княза е имало кръст, когато е посечен от войниците на Иван Владислав в Преспа. В Черна гора има вяра, предавана от поколения и подхранвана от духовенството, че това е същият кръст, който Иван Владимир е получил от българския цар.
Традицията с литийното шествие е известна отдавна, но е прекъсната във времето на комунистическия режим в Югославия. През 90-те години на ХХ в. тя е подновена. През 2012 г. уголемено копие на Владимировия кръст е поставено в църквата "Св. Йоан Владимир" в Бар.
