През дългата политическа кариера израелският премиер си спечели репутацията на човек с безкомпромисен език. Като яростен ястреб, написал книга за това как да бъде сразен тероризмът, Бенямин Нетаняху вече бе заплашвал да нападне Иран, да свали лидерите на Хамас в Газа и да нанесе силен удар по бойците на Хизбула в Ливан.
Но едва сега, след седем години на властта, той най-сетне натисна спусъка, започвайки офанзива за спиране на ракетния обстрел от Газа. Обществеността и дори политическите му опоненти застанаха зад него. Изключвайки фиаско с големи жертви от израелска страна, операцията трябва да помогне на Нетаняху да спечели лесна победа в наближаващите избори в Израел.
Докато неговите по-миролюбиви предшественици извършваха авантюристични военни операции на Западния бряг, в Газа, Ливан и вероятно на други места, управлението на Нетаняху бе изненадващо сдържано. Само преди месец в реч пред парламента той се похвали, че като премиер "не е започвал нито една ненужна война и въобще нито една война". Тези думи бяха сякаш удар по предшественика му, центриста Ехуд Олмерт, който предприе две войни за трите си години като премиер от 2006 до 2009 г.
Въпреки войнствения си език Нетаняху се е доказал като предпазлив главнокомандващ, казва политическият анализатор Ханан Кристал. "Олмерт беше избухлив. Той беше дипломатически гълъб и военен ястреб, докато Биби е дипломатически ястреб, но не и военен", казва той, наричайки Нетаняху както му казват на галено. "В опозиция той е популист. Не е имало война, която да не подкрепи или окуражи. Но вземе ли властта, той е предпазлив, съветва се, не стреля прибързано."
Месеци наред Нетаняху се въздържаше от мащабен отговор на ракетните атаки от Газа срещу Южен Израел. Кристал казва, че той е дал заповед накрая едва след призивите на обществеността и след като се е уверил, че военното командване подкрепя тази мярка.
Нетаняху се е парил в миналото.
През първия му премиерски мандат - от 1996 до 1999 г. - неговата най-дръзка операция доведе до обратен ефект. Двама агенти на Мосад, представящи се за канадски туристи, бяха заловени в Йордания, след като се опитаха да убият лидера на Хамас Халед Мешаал, инжектирайки му отрова. Под международен натиск Израел бе принуден да изпрати противоотрова, която спаси живота на Мешаал. Мешаал все още ръководи Хамас, а вчера се срещна в Кайро с египетски представители заради конфликта в Газа.
Решението на Нетаняху да отвори тунел под Стария град в Ерусалим предизвика размирици, в които бяха убити десетки израелци и палестинци. Опоненти го критикуваха, че не е предвидил последиците от това действие в толкова деликатно за региона място.
След като се върна на власт през 2009 г., Нетаняху, вече по-разумен, търси консенсус за всяко по-важно решение. Тъй като няма военния опит на бивши министър-председатели като о.з. генералите Ицхак Рабин, Ариел Шарон и Ехуд Барак, Нетаняху е склонен да търси одобрението на военните, когато ще се използва сила.
Например, твърди се, че преди две години Нетаняху е разпоредил на военните да се приведат в повишена бойна готовност заради очертаващото се нападение срещу иранските ядрени програми. Той обаче се е отказал след категоричните възражения на неколцина високопоставени представители на службите за сигурност, ако се съди по огласено наскоро експозе от авторитетна израелска новинарска програма за разследваща журналистика.
Този път военните са на негова страна. Както и Барак - бивш началник-щаб, който сега е министър на отбраната в правителството на Нетаняху. Засега и много голяма част от обществеността го подкрепя. Публикувано днес във в. "Аарец" изследване на "Диалог" сочи, че 84 на сто от израелците подкрепят офанзивата, а 55 процента одобряват действията на Нетаняху - голям скок спрямо предишните му показатели. Анкетата е извършена сред 520 граждани на Израел при допустима грешка от 4,4 на сто.
До изборите в Израел оставаха точно два месеца, а Нетаняху вече имаше голяма преднина в сондажите. Офанзивата в Газа допълнително подобри позициите му. Според публикуваното днес в "Аарец" изследване партията Ликуд на Нетаняху ще изпрати най-много депутати в Кнесета и няма да има проблем да състави нова управляваща коалиция. Политическите перспективи на Нетаняху се подобряват и заради това, че неговите основни опоненти имат по-малък и от неговия военен опит и водят кампания главно по икономически и социални въпроси, докато фокусът сега се измести отново върху сигурността.
Позициите на Нетаняху все още са несигурни.
Популярността му може да пострада, ако сухопътната операция не потръгне или ако хората сметнат, че той е прекратил операцията преди да е постигната целта - спиране на обстреля срещу Южен Израел.
Одобрението за Олмерт спадна по време на ливанската война през 2006 г., когато операцията по суша доведе до голям брой израелски жертви, без да бъдат спрени ракетите, изстрелвани срещу Израел от партизаните на Хизбула.
Анкетата на "Аарец" показа, че 63 на сто от израелците отхвърлят твърдението, че главният мотив на Нетаняху за нападението е политическият. Това може да обясни защо изпълнената с ненавист политическа система на Израел е толкова нападателна.
"Ние не го критикувам за това, че сме в състояние на война; ние искаме да победим и да бъде възстановен мирът в Южен Израел", казва Йоел Хасон, опозиционен депутат от центристката партия Кадима и чест критик на Нетаняху. "Когато става дума за Хамас, в Израел няма дясно и ляво, няма коалиция и опозиция," добавя той. (БТА)
