Руският пилот Александър Красноярцев, който участва във военните операции в Сирия и Украйна, ще бъде изправен пред съд. Главната прокуратура в Украйна му повдигна обвинения за "нарушение на законите и обичаите на войната, съпроводено с умишлено убийство на цивилни". Самолетът на Красноярцев беше свален от украинската армия, като успя да се спаси, но беше заловен. В излъчено онлайн интервю с него, той признава също, че е убил цивилен, който го е открил при падането. Новина, която за широката публика може би няма голямо значение, но е показателна по много причини, включително за връзката между конфликтите и световните събития.
Евентуалното явяване на Красноярцев в съда доби популярност от Украйна до Близкия изток. В Сирия той беше сред пилотите, които Русия използва по време на мащабните си кампании срещу бунтовническите сили, довели до смъртта на над 23 000 цивилни по данни на специализираната група Airwars. Нещо повече, Красноярцев е сред руските военни, които имат лични снимки със сирийския лидер Башар Асад, който запази управлението си именно заради руската интервенция през 2015 година.
Дворников от Сирия до Украйна
Връзките между руската кампания в Сирия и войната в Украйна не спират до тук. В края на март стана ясно, че руското командване за Украйна ще бъде поведено от генерал Александър Дворников. За сирийците, а и за всеки анализатор, следил конфликта в Сирия през последните години, това име е повече от познато. Дворников е командирът, който поведе руските сили в Сирия след 2015-та година, а през 2016 беше удостоен с отличие от руския президент Владимир Путин. Методите на Дворников са бизмилостни за противника и ефективни за военните цели. Именно под командването на Дворников и наблюдението на неговите офицери, силите на Асад наложиха тежките обсади върху бунтовнически градски центрове. Най-известната стана тази в Алепо, която доведе до капитулацията на бунтовниците в района през 2016 година след над четири години и половина бомбардировки, сражения и почти пълна блокада на населението.
Тактиката се оказа успешна и беше приложена не само върху други сирийски градове, но и в Украйна след началото на новата инвазия на Русия през февруари тази година. Пак под наблюдението на Дворников, руската армия съветва сирийската армия да предложи създаването на т.нар. евакуационни коридори, които по същество са метод за разселване на цивилно население. Тази идея макар да не е от Сирия, а приложена от Москва по време на войните в Чечения, беше доразвита в предградията на сирийската столица Дамаск и кварталите на Алепо и Хомс, за да я видим отново в Украйна днес.
Новината за съдбата на Красноярцев носи още едно значение, свързано с войната в Украйна. В средата на април руснаците, когато се оттеглиха от района на Киев и северния регион на Украйна, обявиха, че първата фаза на „специалната военна операция“ е завършена и че ще започнат втората фаза на операцията. Това е обезопасяването на района на Донбас. Скоро след това обявяване започнаха наново военни действия, този път много по-систематични. Самолетът на Красноярцев беше свален на фона на множество грешки, допуснати от руското командване, подценяването на украинските сили и увереността, че ще бъде постигнат бърз резултат, без това да предизвика международен отпор.
Офанзивата в Донбас може да е продължителна и тежка
И все пак, в третия месец на войната руснаците засилиха позициите си в района на Донбас с намерението да превземат колкото се може повече територия и да не се стига до случаи като този с пилота Красноярцев. Към 22 април руската армия вече разполага с до 85 батальонни тактически групи в региона. Украинските военни спряха няколко руски настъпления на фронта в Донбас и оценяват руските части като “неправилно организирани и страдащи от нисък морал”. Въпреки това, новото командване, оглавявано от Дворников и вероятната чистка на офицери и висши кадри в разузнаването, заради провала на първата фаза на войната през февруари-март, вече вкарва ред, колкото е възможно, в действията на военните части. Руската армия напредва бавно, но сигурно в Южна и Източна Украйна, бомбардирайки редица селища и градове. За съжаление на Кремъл, лоялността на войниците не е на нужното ниво и това е една от причините да бъдат привлечени чеченските сили на Рамзан Кадиров, които изиграват решаваща роля в боевете в Южна Украйна и най-вече в Мариупол.
Настоящата руска офанзива може допълнително да изтощи руските части. След това могат да се очакват ограничени контраатаки от украинските сили, които получават постоянни доставки на танкове, бронирана техника, артилерия, оръжия, боеприпаси, медицински консумативи и друго военно оборудване за напълно мобилизираното си население. Междувременно, руската военновременна администрация провежда принудителна мобилизация на украински граждани в окупираните райони на Херсонска, Запорожка и Харковска области.
Неслучайно Москва засилва присъствието си в завзетите територии. Освен че биват назначавани лоялни кметове, а опонентите са привиквани за разпити, Кремъл подготвя допълнителни фронтове. В Мариупол руските сили дори не изчакаха да стихне и последната украинска съпротива и назначиха кмет на “прочистените” райони на града. В същото време, руският тласък към Приднестровието и Молдова е все по-видим и това може да е лоша новина не само за Украйна. Руски военен командир спомена на 22 април, че Москва има за цел да създаде сухопътен мост от Крим до Приднестровието, където вече има руски войски.
Южна Украйна е една от основните цели на руските военни действия
Приднестровието е самопровъзгласила се република от 1991 г. Има малко население от около 500 000 души. В Приднестровието има между 1500 и 5000 руски войници. За да могат руснаците да установят контрол над украинското крайбрежие на Черно море, те ще трябва да превземат Николаев и Одеса. Въпреки че това може да е надежда на Русия, повечето военни анализатори смятат, че Русия няма бойна мощ, за да се случи. До този момент руснаците не успяха да превземат Николаев, който стои на пътя за превземането на черноморското пристанище Одеса.
Всъщност, в един оптимистичен сценарий, руснаците може да се окажат в отбранителна позиция в района на север от Крим. Украинският натиск може да се засили върху Херсон, който е окупиран от руските части. Ако украинците отново превземат Херсон, тогава Крим може да бъде следващата цел на Киев. Разрушаването на ключовия мост, свързващ Крим с руската територия през Керченския проток, би било решаващ момент. Тази идея се дискутира все по-често във военните и дипломатическите среди и вероятно Русия ще опита да атакува по-силно Южна Украйна, за да контрира подобен план. Британското разузнаване предупреди вече, че в Херсон се готви референдум за създаване на “народна република” по подобие на Луганск и Донецк, а това може да е стъпка към присъединяване към Русия.
Няколко руски десантни кораба все още са разположени в Черно море край бреговете на Одеса. Руската блокада на украинското корабоплаване продължава. И въпреки че на десантните кораби има военна сила, те може да са просто отклонение на вниманието, което да задържи украинските войски в района на Одеса, докато в Източна Украйна Русия стабилизира присъствието си.
Разделена международна общност
Всъщност, украинските военни могат да се представят добре и да защитят територията си, но дипломацията е един от проблемите пред бъдещето на Украйна. Русия е изолирана от западните страни, но тя продължава да е партньор на редица държави в Азия, Африка и Латинска Америка. Мнозина държавни лидери смятат, че не трябва да заемат позиция, тъй като войната в Украйна е далеч и не ги засяга. Това отношение се видя категорично в гласуването в ООН на резолюция, осъждаща руската война в Украйна. Когато доставките на провизии и храни започват да намаляват и дори да спират към държави, зависещи от търговията с Украйна, вероятно ще е късно за промяна на позициите. Всъщност, ефектът от блокирането на украинските пристанища вече се усеща в редица райони като Нигерия, Сирия, Ирак, Шри Ланка.
Неясно е положението и от запад, дори с всички мерки, санкции и военна помощ. Първият дипломат на ЕС, Жозеп Борел, няколко пъти предупреждава, че без по-сериозни действия срещу Русия, което включва бойкот на газ и петрол от страната, няма да има обрат на военните действия. И дори да се стигне до бойкот, пак на дневен ред излиза раздробяването на международната общност, която отдевна е разделена на лагери. Руски енергийни доставки продължават да се извършват всяка седмица до големи клиенти за Москва като Япония, Индия и Китай. Финансовите постъпления се използват за войната в Украйна и тя може да продължи дълго.
Залавянето на руския пилот Красноярцев е показатело, но е по-скоро изключение и обществото не бива да се радва прекомерно на всяка добра новина, идваща от бойното поле. Редица военни с опит в Сирия и Чечения, пристигат в Украйна за сражения, които тепърва предстоят и които ще имат ефект в глобален мащаб, включително в Европа. Нужен е много по-организиран, категоричен и международен отговор на подобни конфликти, които вече създават опасен прецедент и могат да послужат за пример за всяка държава, която иска да разреши проблемите си по военен път.
Евентуалното явяване на Красноярцев в съда доби популярност от Украйна до Близкия изток. В Сирия той беше сред пилотите, които Русия използва по време на мащабните си кампании срещу бунтовническите сили, довели до смъртта на над 23 000 цивилни по данни на специализираната група Airwars. Нещо повече, Красноярцев е сред руските военни, които имат лични снимки със сирийския лидер Башар Асад, който запази управлението си именно заради руската интервенция през 2015 година.
Дворников от Сирия до Украйна
Връзките между руската кампания в Сирия и войната в Украйна не спират до тук. В края на март стана ясно, че руското командване за Украйна ще бъде поведено от генерал Александър Дворников. За сирийците, а и за всеки анализатор, следил конфликта в Сирия през последните години, това име е повече от познато. Дворников е командирът, който поведе руските сили в Сирия след 2015-та година, а през 2016 беше удостоен с отличие от руския президент Владимир Путин. Методите на Дворников са бизмилостни за противника и ефективни за военните цели. Именно под командването на Дворников и наблюдението на неговите офицери, силите на Асад наложиха тежките обсади върху бунтовнически градски центрове. Най-известната стана тази в Алепо, която доведе до капитулацията на бунтовниците в района през 2016 година след над четири години и половина бомбардировки, сражения и почти пълна блокада на населението.
Тактиката се оказа успешна и беше приложена не само върху други сирийски градове, но и в Украйна след началото на новата инвазия на Русия през февруари тази година. Пак под наблюдението на Дворников, руската армия съветва сирийската армия да предложи създаването на т.нар. евакуационни коридори, които по същество са метод за разселване на цивилно население. Тази идея макар да не е от Сирия, а приложена от Москва по време на войните в Чечения, беше доразвита в предградията на сирийската столица Дамаск и кварталите на Алепо и Хомс, за да я видим отново в Украйна днес.
Новината за съдбата на Красноярцев носи още едно значение, свързано с войната в Украйна. В средата на април руснаците, когато се оттеглиха от района на Киев и северния регион на Украйна, обявиха, че първата фаза на „специалната военна операция“ е завършена и че ще започнат втората фаза на операцията. Това е обезопасяването на района на Донбас. Скоро след това обявяване започнаха наново военни действия, този път много по-систематични. Самолетът на Красноярцев беше свален на фона на множество грешки, допуснати от руското командване, подценяването на украинските сили и увереността, че ще бъде постигнат бърз резултат, без това да предизвика международен отпор.
Офанзивата в Донбас може да е продължителна и тежка
И все пак, в третия месец на войната руснаците засилиха позициите си в района на Донбас с намерението да превземат колкото се може повече територия и да не се стига до случаи като този с пилота Красноярцев. Към 22 април руската армия вече разполага с до 85 батальонни тактически групи в региона. Украинските военни спряха няколко руски настъпления на фронта в Донбас и оценяват руските части като “неправилно организирани и страдащи от нисък морал”. Въпреки това, новото командване, оглавявано от Дворников и вероятната чистка на офицери и висши кадри в разузнаването, заради провала на първата фаза на войната през февруари-март, вече вкарва ред, колкото е възможно, в действията на военните части. Руската армия напредва бавно, но сигурно в Южна и Източна Украйна, бомбардирайки редица селища и градове. За съжаление на Кремъл, лоялността на войниците не е на нужното ниво и това е една от причините да бъдат привлечени чеченските сили на Рамзан Кадиров, които изиграват решаваща роля в боевете в Южна Украйна и най-вече в Мариупол.
Настоящата руска офанзива може допълнително да изтощи руските части. След това могат да се очакват ограничени контраатаки от украинските сили, които получават постоянни доставки на танкове, бронирана техника, артилерия, оръжия, боеприпаси, медицински консумативи и друго военно оборудване за напълно мобилизираното си население. Междувременно, руската военновременна администрация провежда принудителна мобилизация на украински граждани в окупираните райони на Херсонска, Запорожка и Харковска области.
Неслучайно Москва засилва присъствието си в завзетите територии. Освен че биват назначавани лоялни кметове, а опонентите са привиквани за разпити, Кремъл подготвя допълнителни фронтове. В Мариупол руските сили дори не изчакаха да стихне и последната украинска съпротива и назначиха кмет на “прочистените” райони на града. В същото време, руският тласък към Приднестровието и Молдова е все по-видим и това може да е лоша новина не само за Украйна. Руски военен командир спомена на 22 април, че Москва има за цел да създаде сухопътен мост от Крим до Приднестровието, където вече има руски войски.
Южна Украйна е една от основните цели на руските военни действия
Приднестровието е самопровъзгласила се република от 1991 г. Има малко население от около 500 000 души. В Приднестровието има между 1500 и 5000 руски войници. За да могат руснаците да установят контрол над украинското крайбрежие на Черно море, те ще трябва да превземат Николаев и Одеса. Въпреки че това може да е надежда на Русия, повечето военни анализатори смятат, че Русия няма бойна мощ, за да се случи. До този момент руснаците не успяха да превземат Николаев, който стои на пътя за превземането на черноморското пристанище Одеса.
Всъщност, в един оптимистичен сценарий, руснаците може да се окажат в отбранителна позиция в района на север от Крим. Украинският натиск може да се засили върху Херсон, който е окупиран от руските части. Ако украинците отново превземат Херсон, тогава Крим може да бъде следващата цел на Киев. Разрушаването на ключовия мост, свързващ Крим с руската територия през Керченския проток, би било решаващ момент. Тази идея се дискутира все по-често във военните и дипломатическите среди и вероятно Русия ще опита да атакува по-силно Южна Украйна, за да контрира подобен план. Британското разузнаване предупреди вече, че в Херсон се готви референдум за създаване на “народна република” по подобие на Луганск и Донецк, а това може да е стъпка към присъединяване към Русия.
Няколко руски десантни кораба все още са разположени в Черно море край бреговете на Одеса. Руската блокада на украинското корабоплаване продължава. И въпреки че на десантните кораби има военна сила, те може да са просто отклонение на вниманието, което да задържи украинските войски в района на Одеса, докато в Източна Украйна Русия стабилизира присъствието си.
Разделена международна общност
Всъщност, украинските военни могат да се представят добре и да защитят територията си, но дипломацията е един от проблемите пред бъдещето на Украйна. Русия е изолирана от западните страни, но тя продължава да е партньор на редица държави в Азия, Африка и Латинска Америка. Мнозина държавни лидери смятат, че не трябва да заемат позиция, тъй като войната в Украйна е далеч и не ги засяга. Това отношение се видя категорично в гласуването в ООН на резолюция, осъждаща руската война в Украйна. Когато доставките на провизии и храни започват да намаляват и дори да спират към държави, зависещи от търговията с Украйна, вероятно ще е късно за промяна на позициите. Всъщност, ефектът от блокирането на украинските пристанища вече се усеща в редица райони като Нигерия, Сирия, Ирак, Шри Ланка.
Неясно е положението и от запад, дори с всички мерки, санкции и военна помощ. Първият дипломат на ЕС, Жозеп Борел, няколко пъти предупреждава, че без по-сериозни действия срещу Русия, което включва бойкот на газ и петрол от страната, няма да има обрат на военните действия. И дори да се стигне до бойкот, пак на дневен ред излиза раздробяването на международната общност, която отдевна е разделена на лагери. Руски енергийни доставки продължават да се извършват всяка седмица до големи клиенти за Москва като Япония, Индия и Китай. Финансовите постъпления се използват за войната в Украйна и тя може да продължи дълго.
Залавянето на руския пилот Красноярцев е показатело, но е по-скоро изключение и обществото не бива да се радва прекомерно на всяка добра новина, идваща от бойното поле. Редица военни с опит в Сирия и Чечения, пристигат в Украйна за сражения, които тепърва предстоят и които ще имат ефект в глобален мащаб, включително в Европа. Нужен е много по-организиран, категоричен и международен отговор на подобни конфликти, които вече създават опасен прецедент и могат да послужат за пример за всяка държава, която иска да разреши проблемите си по военен път.
