Писмо от Кайро: кой точно е генерал Сиси, който срещна генерал Борисов

Когато правителственият самолет каца в Кайро е тъмно, да кажем около 8 вечерта. Летище Maṭār El Qāhira El Dawly е на около 15 километра от центъра на града, а като добавим, че градът е между 10 и 20 милиона, в зависимост от отчитаната зона, както и факта, че летището е второ по натовареност в Африка (след това в Йоханесбург), разбирате какво значи да си на 15 километра извън града. Да кажем около час и половина пътуване.

Не и в този случай. Пътят е практически отцепен, полицаи пазят всяко кръстовище, но колите са толкова много, че имаш усещането, че са накацали на няколко етажа зад полицаите и се опитват да налучкат пролука, през която да минат. Сякаш чакат с крака на газта и само едно обръщане на полицая, връхлитат с бясна скорост и се врязват в кортежа.

Охранителите са с онази застинала усмивка, която придава на лицето вид на маска. Точно до нашия бус – черен джип Wrangler без сигнални светлини, но с достатъчно сигнални пътници: трима души с радиостанции в ръцете, шофьор с две ръце на волана. Трафикът, за да си го представите, умножете по две от лошите години на истанбулския трафик, който навярно познавате. Очите на този този шофьор до нас са сякаш мъртви – нищо не е способно да го стресне, нито един клаксон – те са безброй; нито един вик – те също са много; нито една кола, която се изпречква на пътя. Погледите на останалите трима сноват навсякъде, непрекъснато, оглеждат и преценяват обстановката. Технически обстановката се преценява и блокира от специални автомобили.

Кортежът на българската делегация се придвижва бързо към пирамидите. Вече е осем и половина.

Но онзи, който най-добре преценява, оглежда, съзерцава, отчита, блокира, маневрира, е техният настоящ шеф, генерал Сиси, президент на Египет. Сигурно преди десетина години и той е пътувал в един от тези тактически автомобили, тогава смирен военен бюрократ, скрит зад завесите, тъмните стъкла и манията за секретност. Тъкмо той, генерал Абдел Фатах ас Сиси, се въздигна до национален идол, онзи типаж ragul dawla, държавникът, поредният военен начело на Египет. Впрочем, с изключение на Морси, предишният президент, през последните 65 години няма египетски държавник, който да не идва от армията или от съдебната власт. Някои са тромави, други шумни и показни, този Сиси обаче се движи като котка, което е странно определение за египетски политик, ала точно. Сиси е интересен държавник.

Miu или mau – ще откриете в разни записки да наричат котката в Египет така, няма да сбъркате и с нашето мяу: все става дума за свещената котка в Египет, както и за мишките, плъховете, змиите, гадовете, които хапят, докато спите и унищожават реколтата, също докато спите, а и не само. Тези котки mau са бързи, много бързи. Еластичната им кожа, благодарение на люспа на кожата, позволява да развият скорост колкото едно мотопедче. Ефикасни са в ловенето на гадовете, така да се каже. Правят го тихо, но го правят перфектно. Нещо като генерал Сиси, но в котешки вариант. Египетската котка – от гробниците с мумифицирани котки до имената на момичетата, кръщавани на котки, е въздълга тема, както и наказанията за лошо отношение към котки. Къде другаде да има такива наказания, ако не в Египет – страната, считана за опитомител на котките. Представете си само – износът на египетски котки е забранен още преди 37 века.

Котките са навсякъде.

В първата уличка до хотела – котки. В двора на първата сграда до хотела – котка. Разходка из апартаментите в първата сграда сигурно ще разкрие царство на котки, разхождащи се свободно, докато в хола гърми телевизор, а собствениците палят поредна цигара.

Макар да има официална забрана да се пуши в здравни и образователни центрове, правителствени сгради, спортни центрове и т.н., ми е трудно да повярвам, че се спазва. Когато по-късно същата вечер се настанявам в хотела, намиращ се в квартала Nasr (което значи победа, какво друго), днес пренаселен с достатъчно египтяни, сомалийци, суданци, след обичайната проверка за оръжие на входа, веднъж озовал се в лоби бара попадам на лоби бар от отминали години, но някак чаровен и романтичен. Кожени кресла, опушени тавани, наглед безпорядък, но всъщност всичко е в рамките на нормалното, и пушек. Дим, цигари, запалки, пак дим, пак цигари, пак запалки, и пушек. Едно от онези чувства, в които стоиш в полумрака, поради някаква причина е приятно, но има и едно объркване – не знаеш какво точно да изпитваш. Как така ще си позволиш да харесаш цигарен дим, нали не е цивилизовано. Първоначално е тъкмо този абсурд на харесване, който се опитваш да отречеш, нещо като липсата на цигарен дим в зали за билярд – както казва мой приятел – пушач, няма нищо по-хубаво от това да оставиш цигарата си на ръба на сукното, точно до един от джобовете на масата, преди да хванеш щеката и нанесеш удар.

Удивлението набързо привършва, навън е топло, ресторантите са с маси на открито, какво като се пуши. Цигарен дим и котки в краката, както и местната бира Stella, която не е Stella Artois, а просто обичайната местна бира. Нормална на вкус, нищо особено всъщност, но когато е студена, а навън топло и задушно, изведнъж качествата ѝ се увеличават. И пак котки в краката, хм.

Има една теория за имената на египтяните, имената на котките и държавността – теория, която няма нищо общо с онези семейства, които кръщават дъщерите си на имена на котки. Теорията е на журналиста Питър Хаслър, отличен познавач на случващото се в Египет и някак звучи правдоподобно; Хаслър казва – когато имената на египетските държавници звучат като умилителни имена на домашни любимци, държавата не върви на добре, кратък престой на трона. Морси, Сиси – гальовно усещане, съгласете се. Мубарак – това е сериозен котарак, направо коварен звяр. И навярно е така, защото по време на великите времена на строежа на пирамидите, по време на Старото царство и на Средното царство, като започнете от фараоните от V династия та свършите с фараоните от VII и VIII династии, имената са гальовни – Пепи (Пиопи), Изи, Ини, Тети, Неби, Иби. Пепи II (Пиопи) обаче e най-дълго управлявалият фараон, цели 94 години, макар да се говори, че текстът е прочетен грешно и всъщност става дума за 64 години. Твърди се, че не особено успешно управление. Както и да е, египтолози не са впечатлени от въпросните фараони, Хаслър твърди, че такава ще и съдбата на Морси, Сиси и подобните. Първо Сиси гони Морси като улично коте и го отстранява, после друго подобно коте ще отстрани Сиси.

Превратът в Египет, когато Сиси сменя Морси, се случва преди пет години, през юли 2013 година. Когато пътуваш из Кайро се чудиш как изобщо е възможно да се управлява този град, какво остава за цялата държава, а след това учудването продължава – как, по дяволите, се случва свалянето от власт. Декади диктатура, непрекъснати конфликти, бедност, военни със завишени права, силови структури. В Египет е често срещано децата да не ходят на училище, защото или са гладни, или просто няма как да стигнат до училище. Дори и в богатите египетски квартали има дни без училище – заради протест, сълзотворен газ, блокада, каквото ви хрумне. Веднъж встрани от основните булеварди на Кайро попадаш в загубен град – когато се опитвам да снимам или военен излиза от колата, или друг „съвестен“ гражданин ми подвиква да спра, или съвсем не знам дали съм в насрещното движение, какво правят толкова много хора в различни посоки, хаос, загубен град, пак хаос. Сега разбирам защо толкова египтяни живеят на гробищата – там е тихо и спокойно.

Някои биха казали, че тероризмът бе обесен с главата надолу, когато Сиси направи преврата, защото Морси не беше военен, той идваше от „Мюсюлманско братство“ – организация, а не политическа партия, нито военна структура в буквалния смисъл на военна структура. Случи се един поучителен преврат, настъпи (уж) ера на едно друго „братство“, египетското братство и 90-те милиона египтяни имаха някаква надежда, че този път страната ще се пооправи.

Малцина знаеха нещо за Сиси тогава, а същите тези малцина знаеха твърде малко, за да се изгради ясен образ на следващия египтянин, който окупира бившия страхотен хотел Grand Heliopolis Palace, отдавна президентски дворец. В предизборната си кампания генерал Сиси беше онзи, който видяхме и ние – по време на официалната среща с премиера Борисов.

Приглушен, със скръстени ръце, без излишни движения, иззад маската на лицето не можеш да прочетеш кой знае какво; сдържан характер на строг военен, дребничък саможивец, дори срамежлив човек, не обичащ камерите, от онези, които наблюдаваш с неудобство – да не би пък да предизвикаш незаслужена негативна реакция в съзнанието си за иначе добрия човек. Първите реакции за Сиси, когато той навлезе в обсега на телевизионните камери преди години бяха категорични – добродушен, с голямо сърце, приглушено поведение, спокойствие. Свеждаше поглед, когато говореше за лични неща. Повдигаше очи, когато говореше за културно и етническо многообразие – Сиси твърдеше, че е мюсюлманин със сърце за други култури, други етноси, други религии, други схващания. Когато излиза от срещата с Борисов той е подобен – благ, скромен, слушащ.

Мъжът и армията – съвсем естествена връзка в Египет, страната с вероятно най-голямата армия в арабския свят, повече от един милион войници работят, живеят, създават, произвеждат. Няма икономически сектор в Египет, където армията да не присъства, вечна връзка – мъжът и армията – това е Египет. Нещо като Ехнатон и Нефертити, биха направили аналогия египтолозите – страната, в която подобни връзки съпътстват политика, теология, култура, изкуство, обществен живот. Ехнатон и Нефертети, Озирис и Изида, живот и смърт, мъж и жена. Според Рей Джонсън, египтолог в чикагския университет, подобни дуалични примери са вдъхновени от изначалното „разделение“ в Египет на две, което поставя реката Нил.

Най-интересният „дует“ в Египет, ако мога да го нарека така, било то и съществуващ, заради географската причина, каквато е реката Нил, е този за времето. Наречете го странен времеви дуализъм, но той съществува, но за нас – останалите – е трудно да го проумеем. Египтяни говорят за два типа време: Neheh и Djet, крайно и безкрайно. Ние сме привикнали на линейното време, едното следва след другото, първо е сън, после събуждане, закуска, работа, обяд и така. Събитие след събитие, къде очаквано, къде не, но всяко следващо носи някаква логична последователност. Другото време е времето на вечността, то няма край, то не свършва, там времето е спряло. Египтяните живеят в нехех, където са циклите, нехех се асоциира със слънцето, сезоните, периодите, пълноводието на Нил, времето се повтаря, възобновява, движи се, циклично е. Джет е застинало време в покой, животът след смъртта на фараона, когато настава времето на тишината, на безвремието, на боговете, на пирамидите, душата отлита към вечното си състояние. Всяко нещо в джет реално съществува завинаги в настоящето. Трудно е за разбиране, за нас забързаните и припряни, но всъщност е съвсем просто и лесно.

Навън на улицата, макар шумният трафик, египтяни всъщност не бързат. Една дама мести стол, друг пресича напряко, трети отключва колата си, четвърти в костюм и папка под мишница се е запътил нанякъде. Пак ги снимам и пак срещам недоброжелателни погледи, бяха ме предупредили, че снимането не е любимото занимание, затова в един момент се отказвам.

Само след по-малко от половин час се отправяме към президентския дворец, където Борисов ще има среща със Сиси, а след това към летището, обратно за България. Визитата беше договорена в Ню Йорк по време на срещата на Общото събрание на ООН. Тогава министър-председателят Борисов увери египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси, че българско правителство се стреми да поддържа интензивен политически диалог на всички нива с традиционните ни партньори в Близкия изток и Северна Африка. Така и се случи – преди Египет, Борисов беше на посещение в Обединените арабски емирства.

Има усещане в анализаторите, че генерал Сиси засилва външната си политика и се опитва да постави Египет по нов начин на световната сцена. Това невинаги е лесно – още след преврата, когато хиляди поддръжници на Морси бяха убити, та и след това. От Америка (Мелания Тръмп разходи сафари аутфит преди няколко седмици в Кайро) през Русия (Путин повози Сиси на нов автомобил, руско производство), та чак до германския флирт (визита в Германия по покана на Ангела Меркел), Сиси е загрижен за международния (си) имидж. На пресконференцията с Борисов след срещата, Сиси е традиционен Сиси, какъвто го познаваме от други изяви – мекото му поведение, спокойният тон и усмивката са обезоръжаващи. Той има една особена способност да слуша какво се говори, слуша гостите си, не повишава тон, изказва се умерено, сдържано. Трудно е да разбереш какъв сигнал точно се опитва да изпрати.

Когато площад Тахрир свали Хосни Мубарак през 2011 година, генерал Сиси беше директор на военното разузнаване. Да си директор на тази структура, както очаквате, съвсем не означава, че ви дават по телевизията. Нещо като Абас Камeл, директор на другата важна служба в египетското разузнаване, Мухабарат, който впрочем посрещна Борисов на летището в Кайро, вечерта. И тогава – с генерал Сиси, и сега с Абас Камел, няма две мнения, че директорите на тези служби са втори по важност след президента.

Но обратно към Сиси, интересният персонаж, обект на този разказ. Няколко години преди да заеме този висш пост, Сиси учи в Щатите (U.S. Army War College в Пенсилвания). За „Ню Йоркър“ Леон Панета, бивш министър на отбраната, казва: „Не мога да си спомня да съм обърнал особено внимание на Сиси.“ Такива са и мненията на останалите – Сиси е под радара, тих и сдържан, не крещи и не се бори за внимание. Бори се за друго.

След като Мубарак сдава властта през 2011, Египет се ръководи от съвет на военните офицери, където Сиси е най-младият в групата. Именно Сиси обаче е този, който преговаря с представители на „Мюсюлманско братство“, навярно защото е отдаден мюсюлманин, навярно и защото с него може да се преговоря – благ характер, тих глас. „Мюсюлманско братство“ винаги е вярвало на Сиси, казват анализаторите. Когато през юни 2012 година първите демократични президентски избори се печелят от Морси, лидер на братството, армията не възроптава. Резултатът – Сиси е назначен за министър на отбраната. Предишният генерал, отстранен от Морси, е на 76 години. Младият Сиси привнася свеж полъх в египетската политика – той е на 57, чудесен повод за „вятър на промяната“ в армията. Тогава никой не предполага, че този вятър ще е ураган – само година по-късно притихналият Сиси, вярващ и лоялен на Морси, всъщност ще оглави преврата и ще свали „Мюсюлманско братство“ от властта. Когато на 3 юли 2013 година войници залавят Морси, генерал Сиси се появява по телевизията и обявява, че временно правителство ще управлява Египет до провеждането на избори. Морси не може да повярва на очите си, а египтяни откриват в Сиси нов спасител – популярността му е висока, макар никой да не знае нищо за него. Той не ходи на митингите, които са организирани в негова чест по време на последвалата президентска кампания. Никой не говори за съпругата му. Никой не говори за четирите му деца. Сиси става президент без реално да води президентска кампания. Без реално да познават него, семейството му, привичките му, хобитата, възгледите.

Но днес това се променя. За да не бъде свален чрез преврат от „своите“, Сиси е принуден да бъде по-често от видимата страна на властта. Сиси работи в охраняем комплекс, сегашният президентски дворец – веднъж зад стените му попадаш в един идеалистичен Египет, спокоен, зелен, войници в бели униформи кръстосват и не обезпокояват новодошлите, които преди това са минали сериозна проверка. Бивш хотел, тогава най-хубавият в Африка, създаден по проект на белгийски архитект, президентският дворец е истински оазис – бални зали, мрамор, злато, градини, 500 стаи, чакъл, войници с картечници на входа, войници с картечници на изхода.

Вътре разточителството продължава – персийски килими, страхотни полилеи (наистина страхотни), мрамор, махагон, позлатени облицовки. Генерал Сиси, висок един метър и шестдесет и шест сантиметра, се чувства удобно – както като цар на двореца, така и в кожата си.

Без наличието на реални политически партии, политически институции, генерал Сиси практически няма конкуренция, а ако има тя идва от вече познатите пътища – армията и улицата. Ако приемем, че Сиси знае армейските трикове, остава да уцели уличното настроение и да бъде в двореца-хотел години наред. А там никак не е лошо, един хубав и спокоен град – Кайро е такъв, какъвто е бил, когато президентският дворец е бил най-луксозният хотел в Африка, че защо и не в света.