Бившият външен министър и вицепремиер по европейските въпроси на Република Северна Македония Никола Димитров е категорично против Скопие да приеме френското предложение за разрешаване на спора с югозападните ни съседи и вдигане на българското вето за започване на присъединителни преговори между ЕС и Северна Македония, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
„Френското предложение не ни води към членство в ЕС. Искаме да започнем преговори или искаме да завършим преговорите и да пристъпим към членството, защото това ни отвежда в една тясна пътека, която е изключително сложна, натоварена с исканията на България, която създава прецеденти за други страни кандидатки, които следват след нас“, заяви политикът.
В изявление пред медиите преди панелната дискусия, организирана от Института за демокрация (IDSCS) и Института за европейска политика (EPI) по повод представянето на документа „Българското вето на македонската европейска интеграция: каква ябълка може отхапе Македония?“, той оцени, че всичко минава под позициите и червените линии на Скопие, а двустранните въпроси са вкоренени в рамката на преговорите. Димитров добавя, че отстъпката е направена много лесно, без да се иска от България да премахне едностранната декларация за „македонския език“ и отбеляза, че отговорността е на правителството в Скопие.
„Ние, в Северна Македония, не можем да включим българската общност в Конституцията по искане на България, а България за мнозинството, за македонския народ, който говори македонски, да не признае македонската идентичност. Не я молим да признае езика ни. Държавите не признават езици, но имат задължението да зачитат правото на самоизразяване и самоопределение на македонския народ. Това, което направи Гърция с Преспанския договор. Проблемът на това предложение е, първо, че то не решава македоно-българския проблем, защото отричането все още съществува. Докато България не се откаже от този дневен ред, за да отрезви нас, македонците, този проблем няма да бъде решен и не можем да затворим македонския въпрос с последната държава, която има проблем с това, а това е България“, обяснява Димитров.
Според него разширяването трябва да бъде обвързано с реформи, защото ако се вмъкне двустранно искане, се разрушава цялата същност. „След всичко, през което преминахме като народ и нация“, добави Димитров, „ние заслужаваме европейска рамка за преговори, процес, в който ще се конкурираме с другите на Западните Балкани и дори с България по отношение на демокрацията, свободата на медиите, икономиката...“
„Имаме геополитически момент в Европа, в който нуждата от успех нараства. За да се изпълнят обещанията към Украйна и Молдова, е необходимо да се придвижат нещата в Западните Балкани, преди всичко около нас и около Албания. Не може обаче пак ние да сме губещите - държавата, която най-много пострада, вървейки по европейския път“, казва още бившият външен министър на РСМ.
Запитан от журналисти за работата му като вицепремиер и дали се чувства отговорен, Димитров подчерта, че неговият ангажимент е отразен в предложенията, които са направени в преговорите за разрешаване на спора със София, докато той е бил външен министър, както и вицепремиер.
„Предложенията не идват от небето, предложенията трябва да бъдат направени от някой. Какво беше предложението на Германия, какво беше предложението на Португалия и как след шест месеца от първата седмица, когато падна нотата ни до ООН, как стигнахме до този момент сега“, завърши Димитров.
„Френското предложение не ни води към членство в ЕС. Искаме да започнем преговори или искаме да завършим преговорите и да пристъпим към членството, защото това ни отвежда в една тясна пътека, която е изключително сложна, натоварена с исканията на България, която създава прецеденти за други страни кандидатки, които следват след нас“, заяви политикът.
В изявление пред медиите преди панелната дискусия, организирана от Института за демокрация (IDSCS) и Института за европейска политика (EPI) по повод представянето на документа „Българското вето на македонската европейска интеграция: каква ябълка може отхапе Македония?“, той оцени, че всичко минава под позициите и червените линии на Скопие, а двустранните въпроси са вкоренени в рамката на преговорите. Димитров добавя, че отстъпката е направена много лесно, без да се иска от България да премахне едностранната декларация за „македонския език“ и отбеляза, че отговорността е на правителството в Скопие.
„Ние, в Северна Македония, не можем да включим българската общност в Конституцията по искане на България, а България за мнозинството, за македонския народ, който говори македонски, да не признае македонската идентичност. Не я молим да признае езика ни. Държавите не признават езици, но имат задължението да зачитат правото на самоизразяване и самоопределение на македонския народ. Това, което направи Гърция с Преспанския договор. Проблемът на това предложение е, първо, че то не решава македоно-българския проблем, защото отричането все още съществува. Докато България не се откаже от този дневен ред, за да отрезви нас, македонците, този проблем няма да бъде решен и не можем да затворим македонския въпрос с последната държава, която има проблем с това, а това е България“, обяснява Димитров.
Според него разширяването трябва да бъде обвързано с реформи, защото ако се вмъкне двустранно искане, се разрушава цялата същност. „След всичко, през което преминахме като народ и нация“, добави Димитров, „ние заслужаваме европейска рамка за преговори, процес, в който ще се конкурираме с другите на Западните Балкани и дори с България по отношение на демокрацията, свободата на медиите, икономиката...“
„Имаме геополитически момент в Европа, в който нуждата от успех нараства. За да се изпълнят обещанията към Украйна и Молдова, е необходимо да се придвижат нещата в Западните Балкани, преди всичко около нас и около Албания. Не може обаче пак ние да сме губещите - държавата, която най-много пострада, вървейки по европейския път“, казва още бившият външен министър на РСМ.
Запитан от журналисти за работата му като вицепремиер и дали се чувства отговорен, Димитров подчерта, че неговият ангажимент е отразен в предложенията, които са направени в преговорите за разрешаване на спора със София, докато той е бил външен министър, както и вицепремиер.
„Предложенията не идват от небето, предложенията трябва да бъдат направени от някой. Какво беше предложението на Германия, какво беше предложението на Португалия и как след шест месеца от първата седмица, когато падна нотата ни до ООН, как стигнахме до този момент сега“, завърши Димитров.
