Япония е една от страните с най-дълго работно време в света и някои млади японци работят буквално до смърт. Сега се чуват призиви правителството да направи повече по въпроса.
Мичийо Нишигаки била горда майка преди нейният единствен син Наоя да си намери работа в голяма японска телекомуникационна компания, веднага след като завършил колеж.
Той обичал компютрите и това изглеждало като чудесна възможност на конкурентния трудов пазар за висшистите в Япония. Само две години по-късно обаче нещата тръгнали на зле.
"Той ми казваше, че е зает, но твърдеше, че е добре", разказва г-жа Нишигаки. "След това обаче си дойде вкъщи за погребението на моя баща и не можа да стане от леглото. Той ми каза: Остави ме да поспя. Не мога да стана. Съжалявам, мамо, но ме остави да спя."
Впоследствие тя научила от негови колеги, че синът й работел буквално 24 часа в денонощието.
"Той обикновено си тръгвал за последния влак, но ако го изпуснел, спял на бюрото си", разказва жената. "В най-лошия случай му се налагало да работи цяла нощ и след това до 10 ч. следващата вечер, което прави общо 37 часа."
Две години по-късно Наоя починал на 27-годишна възраст от свръхдоза лекарство. Смъртта му била призната официално за "кароши" - японската дума за смърт, причинена от преработване.
Япония има култура на дълго работно време и не е нещо ново. Това явление е било регистрирано за първи път през 60-те години на миналия век, но случаи, които привлякоха общественото внимание, отново насочиха светлината на прожекторите към кароши.
Карта показва в какво са най-добри държавите, България също е отличник
Часове в месеца
Навръх Коледа през 2015 г. 24-годишният Мацури Такахаши, служител в японската рекламна агенция Dentsu, се самоубила.
Впоследствие било установено, че тя почти не е спяла, след като е имала над 100 часа извънреден труд през месеца преди смъртта си.
Макото Ивахаши казва, че това не е нещо необичайно, особено за новопостъпили служители. Самият той работи за Posse - организация, която поддържа телефонна линия за млади работници - и казва, че повечето от обажданията са жалби от дълги работни часове.
"Това е тъжно, защото младите работници смятат, че нямат друг избор", казва Ивахаши. "Ако не напуснеш, си принуден да работиш по 100 часа (седмично). Ако напуснеш, просто не можеш да живееш", обобщава той.
Ивахаши казва, че намаляващата трудова сигурност е влошила ситуацията.
"Имали сме кароши и през 60-те и 70-те години на 20-и век, голямата разлика е, че тогава хората е трябвало да работят много часове, но пък са имали сигурна работа до живот. Сега вече не е така", обяснява Ивахаши.
Любопитни факти за Япония, които може би не знаете (ВИДЕО)
Култура на извънреден труд
По официални данни в Япония всяка година има стотици случаи на кароши, сред които сърдечни пристъпи, удари и самоубийства. Активисти обаче твърдят, че реалният брой е много по-голям.
Близо една четвърт от японските компании имат служители, които работят над 80 часа извънреден труд месечно, често пъти без допълнително заплащане, показа проведено неотдавна проучване. А 12% от служителите преминават месечния праг от 100 часа.
Тези цифри са важни - 80 часа извънреден труд на месец са сочени за граница, над която се увеличава вероятността човек да почине.
Японското правителство е подложено на засилващ се натиск да действа. Предизвикателството обаче е да се сложи край на една десетилетна трудова култура, при която на напускането не се гледа с добро око от колеги и шефове.
По-рано тази година правителството въведе "петъчeн бонус", насърчавайки фирмите да пускат своите служители да си тръгват от работа рано, в 15 часа, през последния петък на всеки месец. То иска също японците да си взимат повече отпуска.
Японските работници имат право на 20 дни годишен отпуск, но сега около 35% от тях не си взимат и един ден.
Защо в Япония крият хората с увреждания?
Гасене на лампите
В офисите на местната власт в Тошима, район в центъра на Токио, лампите се изгасят в 19 ч. в опит служителите да бъдат принудени да си тръгнат.
"Искахме да направим нещо видимо", казва мениджърът Хитоши Уено.
"Не става въпрос само за намаляване на работните часове. Искаме хората да бъдат по-ефективни и продуктивни, така че всички да могат да запазят и да се радват на свободното си време. Желаем да променим напълно работната среда."
Като се съсредоточава върху ефективността, той може да има право. Страната може и да е на едно от първите места по брой работни часове, но е най-малко продуктивната сред държавите от групата Г-7 на развитите икономики.
Активисти обаче казват, че тези мерки са на парче и не се заемат със същината на проблема: това, че млади работници умират, защото работят прекалено усилено и прекалено дълго.
Единственото решение, твърдят те, е да бъде поставено законово ограничение на извънредното работно време, на което служителите имат право.
По-рано тази година правителството предложи да ограничи извънредния труд до средно 60 часа, въпреки че на фирмите ще бъде позволено да го увеличават до 100 часа през "натоварени периоди" - дълбоко навътре в "червената зона" на кароши.
Вижте най-странните японски изобретения
Необходимо е повече
Критиците казват, че властите отдават приоритет на бизнеса и икономическите интереси в ущърб на благосъстоянието на работниците.
"Японският народ разчита на правителството, но е предаван", казва Коджи Мориока - университетски преподавател, който изследва феномена "кароши" от 30 години.
Междувременно още и още млади работници умират и групите за подкрепа на съкрушените семейства не спират да набират нови и нови членове.
Мичийо Нишигаки, която загубила своя син Наоя, казва, че страната убива точно работниците, които би трябвало да пази грижливо.
"Компаниите се съсредоточават само върху краткосрочните печалби", заявява тя. "Моят син и други младежи не мразят да работят. Те са способни и искат да вършат добро."
"Дайте им възможност да работят без дълги часове или здравословни проблеми и страната ще се радва на привилегията да ги има", призовава опечалената майка.
Мичийо Нишигаки била горда майка преди нейният единствен син Наоя да си намери работа в голяма японска телекомуникационна компания, веднага след като завършил колеж.
Той обичал компютрите и това изглеждало като чудесна възможност на конкурентния трудов пазар за висшистите в Япония. Само две години по-късно обаче нещата тръгнали на зле.
"Той ми казваше, че е зает, но твърдеше, че е добре", разказва г-жа Нишигаки. "След това обаче си дойде вкъщи за погребението на моя баща и не можа да стане от леглото. Той ми каза: Остави ме да поспя. Не мога да стана. Съжалявам, мамо, но ме остави да спя."
Впоследствие тя научила от негови колеги, че синът й работел буквално 24 часа в денонощието.
"Той обикновено си тръгвал за последния влак, но ако го изпуснел, спял на бюрото си", разказва жената. "В най-лошия случай му се налагало да работи цяла нощ и след това до 10 ч. следващата вечер, което прави общо 37 часа."
Две години по-късно Наоя починал на 27-годишна възраст от свръхдоза лекарство. Смъртта му била призната официално за "кароши" - японската дума за смърт, причинена от преработване.
Япония има култура на дълго работно време и не е нещо ново. Това явление е било регистрирано за първи път през 60-те години на миналия век, но случаи, които привлякоха общественото внимание, отново насочиха светлината на прожекторите към кароши.
Карта показва в какво са най-добри държавите, България също е отличник
Thinkstock/Getty Images
Навръх Коледа през 2015 г. 24-годишният Мацури Такахаши, служител в японската рекламна агенция Dentsu, се самоубила.
Впоследствие било установено, че тя почти не е спяла, след като е имала над 100 часа извънреден труд през месеца преди смъртта си.
Макото Ивахаши казва, че това не е нещо необичайно, особено за новопостъпили служители. Самият той работи за Posse - организация, която поддържа телефонна линия за млади работници - и казва, че повечето от обажданията са жалби от дълги работни часове.
"Това е тъжно, защото младите работници смятат, че нямат друг избор", казва Ивахаши. "Ако не напуснеш, си принуден да работиш по 100 часа (седмично). Ако напуснеш, просто не можеш да живееш", обобщава той.
Ивахаши казва, че намаляващата трудова сигурност е влошила ситуацията.
"Имали сме кароши и през 60-те и 70-те години на 20-и век, голямата разлика е, че тогава хората е трябвало да работят много часове, но пък са имали сигурна работа до живот. Сега вече не е така", обяснява Ивахаши.
Любопитни факти за Япония, които може би не знаете (ВИДЕО)
Култура на извънреден труд
По официални данни в Япония всяка година има стотици случаи на кароши, сред които сърдечни пристъпи, удари и самоубийства. Активисти обаче твърдят, че реалният брой е много по-голям.
Близо една четвърт от японските компании имат служители, които работят над 80 часа извънреден труд месечно, често пъти без допълнително заплащане, показа проведено неотдавна проучване. А 12% от служителите преминават месечния праг от 100 часа.
Тези цифри са важни - 80 часа извънреден труд на месец са сочени за граница, над която се увеличава вероятността човек да почине.
Японското правителство е подложено на засилващ се натиск да действа. Предизвикателството обаче е да се сложи край на една десетилетна трудова култура, при която на напускането не се гледа с добро око от колеги и шефове.
По-рано тази година правителството въведе "петъчeн бонус", насърчавайки фирмите да пускат своите служители да си тръгват от работа рано, в 15 часа, през последния петък на всеки месец. То иска също японците да си взимат повече отпуска.
Японските работници имат право на 20 дни годишен отпуск, но сега около 35% от тях не си взимат и един ден.
Защо в Япония крият хората с увреждания?
Гасене на лампите
В офисите на местната власт в Тошима, район в центъра на Токио, лампите се изгасят в 19 ч. в опит служителите да бъдат принудени да си тръгнат.
"Искахме да направим нещо видимо", казва мениджърът Хитоши Уено.
"Не става въпрос само за намаляване на работните часове. Искаме хората да бъдат по-ефективни и продуктивни, така че всички да могат да запазят и да се радват на свободното си време. Желаем да променим напълно работната среда."
Като се съсредоточава върху ефективността, той може да има право. Страната може и да е на едно от първите места по брой работни часове, но е най-малко продуктивната сред държавите от групата Г-7 на развитите икономики.
Активисти обаче казват, че тези мерки са на парче и не се заемат със същината на проблема: това, че млади работници умират, защото работят прекалено усилено и прекалено дълго.
Единственото решение, твърдят те, е да бъде поставено законово ограничение на извънредното работно време, на което служителите имат право.
По-рано тази година правителството предложи да ограничи извънредния труд до средно 60 часа, въпреки че на фирмите ще бъде позволено да го увеличават до 100 часа през "натоварени периоди" - дълбоко навътре в "червената зона" на кароши.
Thinkstock/Getty Images
Необходимо е повече
Критиците казват, че властите отдават приоритет на бизнеса и икономическите интереси в ущърб на благосъстоянието на работниците.
"Японският народ разчита на правителството, но е предаван", казва Коджи Мориока - университетски преподавател, който изследва феномена "кароши" от 30 години.
Междувременно още и още млади работници умират и групите за подкрепа на съкрушените семейства не спират да набират нови и нови членове.
Мичийо Нишигаки, която загубила своя син Наоя, казва, че страната убива точно работниците, които би трябвало да пази грижливо.
"Компаниите се съсредоточават само върху краткосрочните печалби", заявява тя. "Моят син и други младежи не мразят да работят. Те са способни и искат да вършат добро."
"Дайте им възможност да работят без дълги часове или здравословни проблеми и страната ще се радва на привилегията да ги има", призовава опечалената майка.