Петимата български медици, които бяха изкупителна жертва на заразяването на деца с вируса на СПИН в Либия, където прекараха осем години в затвора, стискат палци за успеха на бунта срещу Муамар Кадафи.
"Кадафи е загубен, не е възможно трайно възстановяване на властта му", казва с радост една от сестрите Снежана Димитрова. Нейната колежка Нася Ненова е съгласна с нея. "Силно се надявам, че Кадафи ще бъде свален, за да разберат либийците какво е демокрация", казва тя.
След дълги преговори, водени от Европейската комисия, петте жени и един палестински лекар, който също лежа несправедливо в затвора, бяха върнати в България на 24 юли 2007 г. с френския президентски самолет от бившата съпруга на президента Никола Саркози, Сесилия.
Валя Червеняшка и Валентина Сиропуло, които не са така оптимистично настроени, предупреждават за "непредвидимостта" на режима в Триполи. "Кадафи ще намери начин да се измъкне", опасява се Валя Червеняшка.
Петте медицински сестри, които дадоха интервю за АФП, работиха в Бенгази, Източна Либия, който се превърна в център на народното въстание, при което вече загинаха стотици хора. "Очаквах тези събития, надявах се, че един ден ще избухне бунт", радва се Кристияна Вълчева, който работила в Бенгази 10 години преди арестуването й през 1999 г. Според нея населението в този град е враждебно настроено към Кадафи. Така, за да успокои гнева му след заразяването на близо 400 деца с вируса на СПИН в местната педиатрична болница, либийското правителство обвинило чужденци, че са разпространили заболяването, с цел да "подкопаят" режима.
Заради ожесточените сражения в страната, Кристияна Вълчева е "много разтревожена за десетината си български приятели", които останали в страната. От около 1500 българи, живеещи в Либия, едва стотина успяха да напуснат страната. "Разбирам тези, които остават. В България те биха били обречени на мизерия. Не са ми плащали от четири месеца", казва Валя Червеняшка, която се върна на работа като медицинска сестра подобно на останалите си четири колежки. Медицинските сестри са единодушни, че са щели да бъдат убити при настоящите безредици от властите или от други затворници, ако все още бяха в затвора. "Радвам се на всеки един мой ден на свобода", признава Кристияна Вълчева. (БГНЕС)
