Историята на Джо Байдън – от юмручен бой на детска площадка до ужасни трагедии
Майка му Джийн казвала на неговите братя и сестри всеки ден, че „никой не е по-добър от Байдън“
Майка му Джийн казвала на неговите братя и сестри всеки ден, че „никой не е по-добър от Байдън“
Всеки, който очакваше Джо Байдън да се оттегли от президентската надпревара в САЩ без битка, не беше обмислил напълно историята на живота на един горд, но често упоритмъж, се казва в анализ на Франс Прес.
От юмручен бой на детска площадка до ужасни трагедии и множество кандидатури за Белия дом, Байдън отдавна гледа на живота си като на поредица от завръщания срещу невъзможни шансове.
И тъй като бунтът на демократите заради провала на дебата му срещу Доналд Тръмп изглежда засега засенчва всичко останало, 81-годишният изглежда решен да спечели битката на своя политически живот.
БТА
Освен ако не настъпи сериозна промяна, вероятно гласоподавателите в САЩ ще решат дали Байдън ще спечели още един рунд за протокола – или високомерието ще осъди него и партията му на историческо поражение от Тръмп.
Байдън многократно се е връщал към образа си на аутсайдер след дебата, повтаряйки мантрата на семейството си, че „когато бъдеш съборен, се изправяш“.
„Това, което видяхме през последните 10 до 12 дни, със сигурност е фундаментално за историята на Джо Байдън“, каза неговата говорителка Карин Жан-Пиер от трибуната на Белия дом във вторник.
Той е човек, който със сигурност е отписван много, много пъти в кариерата му. Хората са склонни да го съборят и тогава го чувате да казва, че се връща. Това е историята за това как той отстоява себе си, отстоява милиони американци. Този възглед се формира от тежко детство в американския среден запад, като част от сплотено ирландско католическо семейство, известно със силната си гордост.
Майка му Джийн казвала на младия Джоуи и неговите братя и сестри всеки ден, че „никой не е по-добър от Байдън“, пише Бен Крамър в книгата си „Какво е необходимо“ за предизборната кампания в САЩ през 1988 г.
Той е известен и с това, че никога не се пречупва.
„Повечето момчета, когато се сбиеха, решаваха спора... Джоуи не правеше така“, пише Креймър. „Ако реши да се бие... БАМ! -- щеше да удари човека в лицето.“
Едно изпитание, с което Байдън трябваше да се пребори, беше детското заекване.
Многократно унижаван в училище, младият Байдън в крайна сметка се научава как да говори гладко с чиста решителност, повтаряйки фрази отново и отново пред огледалото.
Но най-големият тест за Байдън тепърва предстоеше.
През 1972 г., само на 29 години. той е избран за сенатор на Делауеър, когато съпругата му Неилия и едногодишната им дъщеря Наоми загиват в автомобилна катастрофа, докато малките им синове Бо и Хънтър са тежко ранени.
Трагедията удря отново през 2015 г., когато Бо почива от рак на мозъка само на 46 години.
Байдън трябва да се справи и с агонията на тежката наркотична зависимост на Хънтър и поредица от правни проблеми.
„Понякога се учудвам на силата на Джо. Животът му е белязан от жестоки загуби“, каза първата дама Джил Байдън, за която Байдън се жени през 1977 г., в мемоарите си „Където влиза светлината“.
Със семейството си близо до себе си, Байдън успя да преодолее поредица от политически унижения.
През 1988 г. той е принуден да се откаже от първата си кандидатура за президент след скандал за плагиатство.
Следващата му кандидатура през 2008 г. завършва с тежко поражение на първичните избори на Демократическата партия, преди Барак Обама да го избере за свой кандидат за вице-президент.
И все пак в настоящата криза, свързана с възрастта и здравето на Байдън, самите неща, които преди са носили сила на Байдън, сега могат да доведат до падението му.
Общоизвестно е, че той се вслушва само в членове на семейството и няколко помощници, които познава от десетилетия, но с напредването на възрастта този "балон" става все по-изолиран.
Дългогодишното му убеждение, че е бил подценяван и подиграван от медиите, означава, че е дори по-малко вероятно да се вслуша във външни гласове.
Нещо повече, имиджът на Байдън като човек, който винаги се изправя на крака, означава, че този път той може да не е в състояние да го направи с лекота.
Франклин Фоер, автор на книга за ранното президентство на Байдън, написа наскоро в списание The Atlantic, че „унижението – и неговата трансцендентност – е историята на произхода на Байдън“.
„В момента това е неговият психологически затвор, умствен навик, който може да обрече американската демокрация.
