Ерик Бетциг, Щефан Хел и Уилям Мьорнер бяха удостоени с Нобелова награда за химия, съобщи сайтът Nobelprize.org.
Ерик Бетциг е американски гражданин. Роден е през 1960 г. в Ан Арбър. Бакалавърската си степен по физика получава в Калифорнийския технологичен институт, след което се прехвърля в Корнелския университет. Там защитава доктората си през 1988 г. След това работи в лабораториите "Бел".
През 1993 г. първи визуализира единични флуоресцентни молекули при стайни условия и определя положението им при дължина на светлинната вълна над 1/40. След това се отказва от академичния живот и работи в машиностроителната компания на баща си, където също разработва нова технология. От 2005 г. е ръководител на екип в лабораторията "Джанилия" към медицинския институт "Хауърд Хюс". Лауреат е на наградата "Уилям Макмилън" и на наградата за научна инициативност на американската Национална академия на науките.
Щефан Хел е германски гражданин, роден през 1962 г. в Арад, Румъния. Висшето си образование получава в университета на Хайделберг, където защитава доктората си по физика през 1990 г. Работи в Европейската лаборатория по молекулярна биология в Хайделберг, в университета на Турку, Финландия. От 2002 г. е директор на института "Макс Планк" за биофизична химия, където създава отдела по нанофотоника. От 2003 г. ръководи и отдела по оптична наноскопия в Германския център за ракови изследвания в Хайделберг. Лауреат е на Германската награда за иновации, на наградата "Кавли" и на още около 20 награди. Член е на Германската национална академия "Леополдина" и почетен член на Румънската академия.
Уилям Мьорнер е американски гражданин, роден е през 1953 г. в Плезънтън, Калифорния. Той учи физика, електроинженерство и математика във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Доктората си по физика защитава в Корнелския университет през 1982 г. От 1992 г. е професор по химия в Станфордския университет и почетен професор по физика в Станфордския университет. Има над 10 научни награди и почти 400 публикации. Той първи засича оптично и прави спектроскопия на единична молекула в кондензирана фаза.
Източник: БТА
