Каракас - След повече от седем години управление на левия президент Уго Чавес, местните хора вече не се учудват, че бивши марксистки партизани заемат високи постове. Един стана външен министър, друг - изпълнителен директор на държавната компания за производство на алуминий, трети беше сред първите представители на Чавес в ОПЕК.
Сега един от най-видните бивши партизани в страната, Теодоро Петкоф Малек, се заканва да измести Чавес на тазгодишните президентски избори. Петкоф разчита на безупречния си ляв авторитет и потекло и на обещанието да сложи край на поляризацията във венецуелското общество между привърженици и опоненти на Чавес.
На фона на голямата преднина на Чавес в социологическите проучвания, кампанията на Петкоф като недависим кандидат изглежда донкихотовска. Но не е по-изненадваща от една
политическа кариера, продължаваща повече от един век и обхващаща не само въоръжена борба срещу правителството и зрелищни бягства от затвора, но и прераждане като депутат, а после и министър на планирането, който създаде програма за икономии, спечелила
подкрепата на Международния валутен фонд.
Най-новото му превъплъщение като претендент за президентството идва след няколко години като редактор на в. "Тал куал", остро критичен и към правителството на Чавес, и към тактиката на опозицията. Той все още се определя като "човек с леви убеждения",, въпреки че скъсва с Движението към социализъм, в чието изграждане участва близо три десетилетия, заради декларацията на партията в подкрепа на Чавес през 1998 г.
Макар да ценеше Чавес за издигането му във венецуелската армия и ролята му в опита за преврат през 1992 г., Петкоф бе един от първите критици на "авторитарните му тенденции", като се изразява той. Окакто стана президент, Чавес последователно затяга хватката си върху властта. Той излезе дори по-силен след краткото му отстраняване при опита за преврат през 2002 г., който накара мнозина във Венецуела да се разочараоват от
разединената опозиция, която, според критиците, неволно е укрепила позициите му.
Няколко месеца преди изборите през деекмври, Чавес изглежда облагодетелстван и от увеличаването на печалбите от петрола, които финансират популярните му оциални програми. Рейтингът на одобрението му е 57 процента, показа неотдавнашен сондаж.
Това не е попарило ентусиазма на Петкоф. Макар че кампанията започва офицално чак през август, той вече изпълни ефира с реклами, популяризиращи обещанието му да сложи край на страха, независимо дали от политически репресии или от случайно насилие.
Петкоф заклейми като отклонение от демократичните леви принципи признаците на засилващ се милитаризъм на правителството, включително покупката на 100 000 автомата от Русия, и телевизионните репортажи, показващи как Чавес пробва оръжията.
"Страдаме от недостатъците на една система, манипулирана от мегаломанията и делириума на един човек. Чавес си мисли, че страната е негово частно ранчо", каза Петкоф, който е на 74, но изглежда десет години по-млад, в интервю, което ни даде в оживения си предизборен щаб в занемарена офис сграда.
Едно от основните му предложения е да се преразпределят приходите на Венцеуела от петрола чрез държавни купони, подобни на купоните за храна в САЩ - опит да съперничи на силните програми на Чавес за борба с бедността, благодарение на които се увеличи грамотността и достъпът до основни храни за повечето бедни в страната.
Петкоф разбира, че обвързването на петролния бум с тези купони може да намери благосклонен отклик у най-бедните елементи от обществото. "Това е предизборен трик, но ако се използва умело, може да стане нещо повече и да се превърне от директна субсидия в по-цялостна политика на социално подпомагане", смята Луис Педро Еспаня, икономист, изучаващ проблемите на бедността в католическия университета Андрес Бейо в Каракас.
Петкоф е известен с независимото симислене, доказано в траекторията му от революционер до член на политическия естаблишмънт. Той се дистанцира от ленинисткия догматизъм в
края на 60-те години, като критикув съветското нашествие в Чехословакия, и изненадва мнозина в левицата, когато, като министър на планирането през 90-те години, подкрепя отварянето на петролната индустрия на Венецуела за чуждестранни инвестиции, наред с други реформи, които се харесаха много на инвеститорите от САЩ и Европа.Сред тях имаше и планове за продажба на държавните компании на частни инвеститори и за повишаване на вътрешните цени на бензина, които остават сред най-ниските в света.
Но може би най-добре се помнят подвизите му като ляв бунтовник през 60-те години с бойния псевдоним Роберто. Заловен през 1963 г. и хвърлен в затвора Сан Карлос в Каракас, убеждава пазачите, че има язва и изпитва силни болки. Съратник му намира
капсули с прясна кравешка кръв, които той поглъща и после изплюва кръвта, принуждавайки надзирателите да го прехвърлят във военна болница Оттам бяга, като се спуска от седмия етаж с тайно внесено найлоново въже, с което си спечелва статута на икона на латиноамериканската ленвица.
В есе, написано през 1983 г., по време на една от двете предишни президентски кампании на Петкоф, колумбийският Нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес го описва като "способен едновременно да избяга от затвора като киногерой, да танцува като младеж до ранни зори под звуците на модерна музика или да прекара цяла вечер, понякога без нито едно питие, в разговори за литература".
Въпреки лявото си потекло, като син на европейски имигранти, пристигнали във Венецуела през 20-те години, Петкоф все пак рискува да бъде смятан за обикновен представител на елита в страната, в която Чавес също използва смесения си произход, често споенавайки африканските и индианските си предци, за да печели народната подкрепа. Някои пък упорито наричат Петкоф "катире" - презрително прозвище за светлокосите с бяла кожа /баща му е българин, а майка му - полска еврейка/.
Все пак, главната пречка по пътя към президентския пост може би няма да е цветът на косата му, вече леко посивяла, а напразните усилия на разпокъсаната опозиция да се обедини около един кандидат. Някои части от електората все още са за бойкот на изборите, оправдавайки се с опасения от фалшификации - политика, която миналата година остави националния законодателен орган изцяло в ръцете на Чавес и привържениците му.
Двама други потенциалин кандидати - Хулио Борхес от Първата партия на справедливостта, и Мануел Росалес, губернатор на богатия на петрол щат Сулия, неотдавна се срещнаха с Петкоф, за да обсъдят издигането на общ опозиционен кандидат, но не е ясно как ще бъде постигнат подобен единен фронт.
Според проучванията подкрепата и за тримата потенциални кандидати е минимална, макар че над 30 процента от избирателите все още се колебаят или няма да гласуват. Сондаж през май на венецуелскияя Институт за анализ на данни, зпубликувано от държавното радио, показа, че подкрепата за Чавес е 66 на сто, а за единен опозиционен кандидат /ако се появи/ - 34 на сто.
Шансовете на опозицията още повече се влошиха, когато Сумате, една от водешите венецуелски неправителстевни организации, заяви тази седмица, че не може да съдейства за организирането на първични избори за общ кандидат, оправдавайки се с пречки при
набирането на доброволци и при разпространяването на предизборни материали.
В интервюто Петкоф призна, че битката му е непосилна. Запитан какви са шансовете му, той цитира популярната поговорка:"Cada pulpero alaba su queso", което в своободен превод гласи: "Всеки бакалин си хвали сиренето".
Все пак смята, че има шансове кампанията му, макар и със скромни средства, да успее да го издигне до президентския пост, което незибежно го навежда на мисълта за условията, позволили поредното му прераждане. Имайки предвид предишните си успехи в политиката и интелектуалния живот, въпреки партизанското му минало, той каза: "Венецуела се показа като много щедра страна. Бих искал да остане така"./БТА/
