В края на 1930-те евреите се превръщат в изкупителна жертва за всички нещастия на германците. И днес "антисемитизмът е най-голямата конспиративна теория, към която се прибягва винаги щом нещо не върви както трябва."
Събитията от 7 октомври 2023 година поставиха разбирането за еврейството и антисемитизма на съвсем различно ниво, пише Deutsche Welle. Подобно клане не сме преживявали от Втората световна война насам, казва пред германската обществено-правна медия АРД Улрих Херберт от Фрайбургския университет. "Хората бяха убивани, защото са евреи. Това напомня за събитията преди 85 години - през 1938 в Германия."
Евреите се превръщат в изкупителна жертва
В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 година в Германия са извършени масови погроми срещу еврейски бизнеси, а десетки хиляди са задържани и впоследствие изпратени в концлагери, припомня АРД. Как се стига дотам? "Антисемитизмът е бил широко разпространен в Германия още преди Първата световна война", обяснява Херберт. "Поражението в Първата световна война дава силен тласък на антисемитизма, тъй като евреите са обвинени за това, че германците са загубили войната."
Историкът допълва, че високата инфлация и икономическата криза също се приписват на евреите. Те се превръщат в изкупителна жертва за всички нещастия и загуби, които германците понасят, допълва той. "Това експлодира през 1938 година и променя из основи ситуацията в нацистка Германия."
Улрих Херберт казва още, че в Германия, но също и в други страни евреите са смятани за отговорни за големите катаклизми на съвремието - както за капитализма, така и за комунизма. "С други думи, всичко, което е било ново за хората, всичко, което ги е сполетяло, не е било разбирано и е било приписвано на някаква тайна сила, която е отговорна за всичко това."
Когато нещо не върви, все евреите са виновни?
Историкът предупреждава и за рисковете днес. "Антисемитизмът е най-голямата конспиративна теория на съвремието, към която винаги се прибягва, когато нещата не вървят както хората очакват или се надяват." Той обръща внимание и на конфликта в Близкия изток - "който по същество от края на Втората световна насам e ту студена война, ту гореща". Херберт подчертава, че евреите биват нападани само защото са евреи. Но ролята на държавата Израел носи и друг смисъл. "Защото през 1938 евреите са сами срещу нацистите. Тогава на германското общество не му пука особено." Остри реакции от различни групи на обществото тогава няма, припомня той.
Какво трябва да направи обществото, за да не се повтарят събитията от 1938 година? "Първото нещо", смята Улрих Херберт, "е да се предотврати появата на десни екстремистки и фашистки режими, което не е никак лесно". "На второ място, би било добре да се вгледаме особено внимателно в малцинствата в собствената ни страна. Преди всичко в тези, които са маргинализирани и възприемани като по-нисши или за врагове. Защото до известна степен именно сред тях се наблюдават тенденции за радикализация." Той настоява, че именно към тези групи трябва да се демонстрира солидарност. "Лесно е да се показва солидарност, когато цялата държава, от горе до долу, е ангажирана с нея. Много по-трудно е в ситуации, в които общественото мнение не е толкова ясно изразено", казва историкът.
Събитията от 7 октомври 2023 година поставиха разбирането за еврейството и антисемитизма на съвсем различно ниво, пише Deutsche Welle. Подобно клане не сме преживявали от Втората световна война насам, казва пред германската обществено-правна медия АРД Улрих Херберт от Фрайбургския университет. "Хората бяха убивани, защото са евреи. Това напомня за събитията преди 85 години - през 1938 в Германия."
Евреите се превръщат в изкупителна жертва
В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 година в Германия са извършени масови погроми срещу еврейски бизнеси, а десетки хиляди са задържани и впоследствие изпратени в концлагери, припомня АРД. Как се стига дотам? "Антисемитизмът е бил широко разпространен в Германия още преди Първата световна война", обяснява Херберт. "Поражението в Първата световна война дава силен тласък на антисемитизма, тъй като евреите са обвинени за това, че германците са загубили войната."
Историкът допълва, че високата инфлация и икономическата криза също се приписват на евреите. Те се превръщат в изкупителна жертва за всички нещастия и загуби, които германците понасят, допълва той. "Това експлодира през 1938 година и променя из основи ситуацията в нацистка Германия."
Улрих Херберт казва още, че в Германия, но също и в други страни евреите са смятани за отговорни за големите катаклизми на съвремието - както за капитализма, така и за комунизма. "С други думи, всичко, което е било ново за хората, всичко, което ги е сполетяло, не е било разбирано и е било приписвано на някаква тайна сила, която е отговорна за всичко това."
Когато нещо не върви, все евреите са виновни?
Историкът предупреждава и за рисковете днес. "Антисемитизмът е най-голямата конспиративна теория на съвремието, към която винаги се прибягва, когато нещата не вървят както хората очакват или се надяват." Той обръща внимание и на конфликта в Близкия изток - "който по същество от края на Втората световна насам e ту студена война, ту гореща". Херберт подчертава, че евреите биват нападани само защото са евреи. Но ролята на държавата Израел носи и друг смисъл. "Защото през 1938 евреите са сами срещу нацистите. Тогава на германското общество не му пука особено." Остри реакции от различни групи на обществото тогава няма, припомня той.
Какво трябва да направи обществото, за да не се повтарят събитията от 1938 година? "Първото нещо", смята Улрих Херберт, "е да се предотврати появата на десни екстремистки и фашистки режими, което не е никак лесно". "На второ място, би било добре да се вгледаме особено внимателно в малцинствата в собствената ни страна. Преди всичко в тези, които са маргинализирани и възприемани като по-нисши или за врагове. Защото до известна степен именно сред тях се наблюдават тенденции за радикализация." Той настоява, че именно към тези групи трябва да се демонстрира солидарност. "Лесно е да се показва солидарност, когато цялата държава, от горе до долу, е ангажирана с нея. Много по-трудно е в ситуации, в които общественото мнение не е толкова ясно изразено", казва историкът.
