Минималната работна заплата в Хонконг се повишава с едва 32 цента. Промените бяха направени от правителството на Хонконг в понеделник като това предизвика остри реакции у активистите и обществените работници.
Хонконг е един от най-скъпите градове в света, с най-недостъпния пазар на жилища на планетата и с места за паркиране, които могат да струват почти един милион долара всяко.
"Смятаме, че това е неприемливо", казва Уонг Шек-хунг, директор на програмата за Хонконг, Макао и Тайван в благотворителната организация "Оксфам". "Това не може да покрие основните нужди в Хонконг".
БСП: Минималната работна заплата да стане 850 лв. от 1 юли
Новата минимална работна заплата вече е 40 хонконгски долара (5,1 щатски долара) на час, в сравнение с предишните 37,5 хонконгски долара (4,78 щатски долара) на час.
Минималната работна заплата, установена за първи път през 2011 г., трябва да бъде преразглеждана на всеки две години, но през 2021 г. тя беше замразена на предишния размер поради засегнатата от Ковид икономика на града, като властите по това време твърдяха, че увеличението на заплатата ще окаже "допълнителен натиск върху предприятията" и рискува да съкрати нископлатените работни места.
Но Уонг заяви, че това ново увеличение няма да промени почти нищо в Хонконг, който постоянно се нарежда сред най-скъпите градове в света, съобщи Си Ен Ен.
През 2022 г. градът, заедно с Лос Анджелис, заема четвърто място в световния индекс на разходите за живот, публикуван от Economist Intelligence Unit (EIU),. Ню Йорк, Сингапур и Тел Авив заемат първите три места.
Икономист от КНСБ: Минималната заплата трябва да е 1300 лева
За сравнение, в Ню Йорк минималната работна заплата е 15 долара на час, а в Лос Анджелис - 16,78 долара на час; в Тел Авив тя варира от 8,27 до 8,45 долара на час в зависимост от общия брой отработени часове. Сингапур предлага различни минимални заплати в зависимост от сектора, приложими само за граждани и постоянно пребиваващи.
Oxfam заяви, че новата заплата все още е по-ниска от тази, която семейство с двама души би получавало по линия на градската програма за социално осигуряване, и ще демотивира работниците. Организацията призова правителството да повиши минималната работна заплата поне до 45,4 хонконгски долара (5,78 щатски долара) на час, като нарече новото увеличение "почти незначително".
През януари обаче министърът на труда и социалните грижи на Хонконг Крис Сун отхвърли този аргумент, заявявайки, че "много хора ... биха предпочели да работят, вместо да получават социални помощи, защото смятат, че това има по-голяма стойност в живота им".
"В края на краищата хората обичат да ходят на работа или не? Всъщност ходенето на работа не е само за печелене на пари. То е важно за духа и здравето на човека", каза Сун, цитиран от обществената телевизия RTHK. "Така че двете неща не могат да се сравняват. Едното е благосъстояние, а другото е работа."
Дружеството на обществените организации в Хонконг (SOCO) също предложи по-висока минимална заплата от поне 53,4 хонконгски долара (6,8 щатски долара) на час и заяви, че градът трябва да последва други държави и да определи минимална заплата между половината и две трети от средната заплата.
По данни на Департамента за преброяване и статистика, миналата година средното почасово заплащане в града е било 77,4 хонконгски долара (9,86 щатски долара).
Минималната работна заплата не се прилага за чуждестранните домашни работници - важна част от икономическата и социалната структура на града, които са от държави като Филипините и Индонезия и по закон са задължени да живеят в домакинствата на своите работодатели.
Икономика в криза
През последните години икономическият пейзаж на Хонконг беше разтърсен от пандемията Covid-19 и политиката.
Пандемията опустоши хранително-вкусовата промишленост, производството на напитки, хотелиерството и туризма. Междувременно различни профсъюзи, които в продължение на десетилетия са били гласовити защитници на стотици хиляди работници, се разпуснаха след въвеждането на мащабен закон за националната сигурност, който се използва за вкарване в затвора на политически фигури, журналисти, учители и протестиращи.
В продължение на много години хиляди протестиращи излизаха по улиците на всеки Ден на труда 1 май, за да изразят недоволството си или да поискат по-добри условия. Но откакто беше наложен законът за националната сигурност, масовите протести почти изчезнаха.
В понеделник имаше само няколко малки демонстрации, като на снимките се виждаха хора, които държаха плакати пред правителствени учреждения с искане за по-високи заплати.
Според проучване на Oxfam, публикувано през октомври миналата година, пандемията е увеличила и без това сериозната разлика в благосъстоянието, като най-богатите домакинства вече печелят 47 пъти повече от най-бедните.
"Доходите на най-бедния слой от населението са намалели с повече от 20 % в сравнение с доходите им преди избухването на Ковид", се казва в тогавашното изявление на организацията, като се посочват и други проблеми, като например значителната безработица сред живеещите в бедност.
Нарастващи разходи за живот
Делът на хората, живеещи на минимална работна заплата, състоящ се предимно от работници в сферата на хигиената, почистването, охраната и търговията на дребно, всъщност сега е по-нисък, отколкото преди десет години, каза Уонг. През 2021 г. само 2,6 % от служителите са получавали по-малко от 40 долара на час в сравнение с 6,4 % през 2011 г.
Норазликата между средната и минималната работна заплата се е увеличила, което означава, че разликата в благосъстоянието се е задълбочила. Дори ако увеличението на минималната работна заплата означава, че работниците печелят малко повече пари "в абсолютно изражение... те не могат да споделят икономическия растеж на града със същите темпове", каза тя.
Това представлява особено предизвикателство в условията на глобална инфлация, която намалява жизнения стандарт на хората.
Разходите за храна в Хонконг са се увеличили с повече от 7% от декември 2019 г. до декември 2022 г., каза Уонг, позовавайки се на индекса на потребителските цени (ИПЦ) - което означава, че хората, живеещи на минимална работна заплата, "трябва да спестяват (много) от парите и може би не разполагат с достатъчно средства, за да си позволят питателна храна, която да поддържа здравословен живот".
Според нея разходите за енергия също са се увеличили с повече от 11 % през същия период, което отразява подобни увеличения в целия свят. В САЩ цените на електроенергията са се повишили с 12% само за 12 месеца, според данни от 2022 г.
"Това е много тежко бреме за тези семейства с ниски доходи", каза Уонг.
Хонконг е един от най-скъпите градове в света, с най-недостъпния пазар на жилища на планетата и с места за паркиране, които могат да струват почти един милион долара всяко.
"Смятаме, че това е неприемливо", казва Уонг Шек-хунг, директор на програмата за Хонконг, Макао и Тайван в благотворителната организация "Оксфам". "Това не може да покрие основните нужди в Хонконг".
БСП: Минималната работна заплата да стане 850 лв. от 1 юли
Новата минимална работна заплата вече е 40 хонконгски долара (5,1 щатски долара) на час, в сравнение с предишните 37,5 хонконгски долара (4,78 щатски долара) на час.
Минималната работна заплата, установена за първи път през 2011 г., трябва да бъде преразглеждана на всеки две години, но през 2021 г. тя беше замразена на предишния размер поради засегнатата от Ковид икономика на града, като властите по това време твърдяха, че увеличението на заплатата ще окаже "допълнителен натиск върху предприятията" и рискува да съкрати нископлатените работни места.
Но Уонг заяви, че това ново увеличение няма да промени почти нищо в Хонконг, който постоянно се нарежда сред най-скъпите градове в света, съобщи Си Ен Ен.
През 2022 г. градът, заедно с Лос Анджелис, заема четвърто място в световния индекс на разходите за живот, публикуван от Economist Intelligence Unit (EIU),. Ню Йорк, Сингапур и Тел Авив заемат първите три места.
Икономист от КНСБ: Минималната заплата трябва да е 1300 лева
За сравнение, в Ню Йорк минималната работна заплата е 15 долара на час, а в Лос Анджелис - 16,78 долара на час; в Тел Авив тя варира от 8,27 до 8,45 долара на час в зависимост от общия брой отработени часове. Сингапур предлага различни минимални заплати в зависимост от сектора, приложими само за граждани и постоянно пребиваващи.
Oxfam заяви, че новата заплата все още е по-ниска от тази, която семейство с двама души би получавало по линия на градската програма за социално осигуряване, и ще демотивира работниците. Организацията призова правителството да повиши минималната работна заплата поне до 45,4 хонконгски долара (5,78 щатски долара) на час, като нарече новото увеличение "почти незначително".
През януари обаче министърът на труда и социалните грижи на Хонконг Крис Сун отхвърли този аргумент, заявявайки, че "много хора ... биха предпочели да работят, вместо да получават социални помощи, защото смятат, че това има по-голяма стойност в живота им".
"В края на краищата хората обичат да ходят на работа или не? Всъщност ходенето на работа не е само за печелене на пари. То е важно за духа и здравето на човека", каза Сун, цитиран от обществената телевизия RTHK. "Така че двете неща не могат да се сравняват. Едното е благосъстояние, а другото е работа."
Дружеството на обществените организации в Хонконг (SOCO) също предложи по-висока минимална заплата от поне 53,4 хонконгски долара (6,8 щатски долара) на час и заяви, че градът трябва да последва други държави и да определи минимална заплата между половината и две трети от средната заплата.
По данни на Департамента за преброяване и статистика, миналата година средното почасово заплащане в града е било 77,4 хонконгски долара (9,86 щатски долара).
Минималната работна заплата не се прилага за чуждестранните домашни работници - важна част от икономическата и социалната структура на града, които са от държави като Филипините и Индонезия и по закон са задължени да живеят в домакинствата на своите работодатели.
Икономика в криза
През последните години икономическият пейзаж на Хонконг беше разтърсен от пандемията Covid-19 и политиката.
Пандемията опустоши хранително-вкусовата промишленост, производството на напитки, хотелиерството и туризма. Междувременно различни профсъюзи, които в продължение на десетилетия са били гласовити защитници на стотици хиляди работници, се разпуснаха след въвеждането на мащабен закон за националната сигурност, който се използва за вкарване в затвора на политически фигури, журналисти, учители и протестиращи.
В продължение на много години хиляди протестиращи излизаха по улиците на всеки Ден на труда 1 май, за да изразят недоволството си или да поискат по-добри условия. Но откакто беше наложен законът за националната сигурност, масовите протести почти изчезнаха.
В понеделник имаше само няколко малки демонстрации, като на снимките се виждаха хора, които държаха плакати пред правителствени учреждения с искане за по-високи заплати.
Според проучване на Oxfam, публикувано през октомври миналата година, пандемията е увеличила и без това сериозната разлика в благосъстоянието, като най-богатите домакинства вече печелят 47 пъти повече от най-бедните.
"Доходите на най-бедния слой от населението са намалели с повече от 20 % в сравнение с доходите им преди избухването на Ковид", се казва в тогавашното изявление на организацията, като се посочват и други проблеми, като например значителната безработица сред живеещите в бедност.
Нарастващи разходи за живот
Делът на хората, живеещи на минимална работна заплата, състоящ се предимно от работници в сферата на хигиената, почистването, охраната и търговията на дребно, всъщност сега е по-нисък, отколкото преди десет години, каза Уонг. През 2021 г. само 2,6 % от служителите са получавали по-малко от 40 долара на час в сравнение с 6,4 % през 2011 г.
Норазликата между средната и минималната работна заплата се е увеличила, което означава, че разликата в благосъстоянието се е задълбочила. Дори ако увеличението на минималната работна заплата означава, че работниците печелят малко повече пари "в абсолютно изражение... те не могат да споделят икономическия растеж на града със същите темпове", каза тя.
Това представлява особено предизвикателство в условията на глобална инфлация, която намалява жизнения стандарт на хората.
Разходите за храна в Хонконг са се увеличили с повече от 7% от декември 2019 г. до декември 2022 г., каза Уонг, позовавайки се на индекса на потребителските цени (ИПЦ) - което означава, че хората, живеещи на минимална работна заплата, "трябва да спестяват (много) от парите и може би не разполагат с достатъчно средства, за да си позволят питателна храна, която да поддържа здравословен живот".
Според нея разходите за енергия също са се увеличили с повече от 11 % през същия период, което отразява подобни увеличения в целия свят. В САЩ цените на електроенергията са се повишили с 12% само за 12 месеца, според данни от 2022 г.
"Това е много тежко бреме за тези семейства с ниски доходи", каза Уонг.
