- Разходка из стара София: Книжарницата на Тодор Чипев
Една от разрушените сгради по време на бомбардировките над София е книжарницата на издателя Тодор Чипев. Тя се е намирала в началото на булевард "Дондуков".
Самата сграда е била забележителна, защото се е простирала на няколко номера и е била на изключителните 5 етажа. Това е най-голямата книжарницата на Балканите по онова време, а и до днес няма друга подобна в България. Намирала се е в района на днешните сгради на бившия Партиен дом и Президенството.
Още от разходката на Дарик из стара София можете да намерите тук
„Ако търсиш някоя книга и я няма при Чипев, по-добре се откажи". Така са казвали софиянци в началото на миналия век. А причината е била забележителната книжарница на един от най-големите издатели на XX век - Тодор Чипев. Няма български автор от онова време, който да не е издаван от Чипев. Книгите, минали през неговото издателство, печелят награди. Всички те са били малко по-различни и специално оформени, особено тези за деца.
Тодор Чипев напуска родната си Копривщица и става чирак в печатарската работилница на Христо Данов в Пловдив. Малко по-късно предприема решителна крачка и се мести в София, където пътят му се преплита с този на Иван Вазов. Внукът на големия издател - Игор Чипев разказва: „Стига до София, където открива в градската градина, будка за вестници. И тази будка за вестници полека-лека се превръща в книжарница. И бидейки на пътеката за разходка на патриарха Вазов, който всеки ден си купувал вестници, дядо ми се договаря „Под игото" да се продава при него и да излиза в неговото издателство. Оттогава всички произведения на Вазов са излизали при него".
Постепенно будката за вестници и издателството на Чипев се мести в голяма сграда на бул „Дондуков", която се простира на няколко номера. „Но не е интересна ширината, интересна е височината и. Това е била 5 етажна книжарница, най-голямата на Балканския полуостров и до днес няма такава, поне в България. Старите софиянци са казвали, че ако търсиш някоя книга и я няма при Чипев, по-добре недей да търсиш. Каталогът на изданията му е около 300 страници, поне този, който аз съм виждал", разказва още Игор Чипев.
Перлата в списъка книги на издателството на Чипев безспорно е романът „Под игото", който освен литературен шедьовър е и първият български илюстрован роман. „ За илюстрирането му са ангажирани едни от най-големите тогава художници в България- Обербауер , Мърквичка. Самият Вазов контролира качеството на илюстрациите. Интересен момент е, че илюстрациите са рисувани. По това време полиграфическата технология не е позволявала друго, освен графично да се илюстрира. Рисувано е по снимки, като костюмите са били от Народния театър, актьорите са се обличали, сцената е била подреждана за съответния епизод от „Под игото", той е сниман и след това вече по тези снимки са се правели рисунките.
„Под игото", оказва се, е единствената книга, от която Чипев е печелил истински. Заради това се е налагало да прави други неща, като продажбата на канцеларски и ученически пособия, за да издържа издателството.
Голям удар върху целия му труд и книжарницата нанасят бомбардировките от 1944 година. Самата сграда е почти изцяло разрушена. Книжарницата е разрушена, но изгарят и всички книги. Но под навес на партерния етаж книжарницата продължава да функционира.
При бомбардировките изгарят десетки хиляди книги, почти всичко, което издателството е притежавало. „ Пожарът е бил такъв, че в подземния етаж, където е имало няколко огнеупорни каси, нещата вътре в касите са изгорели", разказва внукът на Чипев.
Въпреки всичко синовете на Тодор Чипев продължават да издават и продават книги, докато държавата не забранява частната инициатива в тази дейност две десетилетия по-късно.
