Тодоровден, Тудорица или Конски Великден е денят, който празнуваме всяка първа събота на Великденските пости. Преданията разказват, че на този ден свети Тодор облича девет кожуха и отива при Бога да проси за лято. Много от пролетните ни християнски празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Така е и с Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор. В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „божи дар", въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение.
Двама от тях са воините-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат – римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи.
Житието на св. Тодор Тирон разказва, че около 50 години след смъртта му византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяние, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. За благодарност към св. Тодор Тирон църквата запазила досега обичая - в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.
Най-характерното за Тодоровден са състезанията с коне, известни като кушии. Победата в кушията е повод за гордост и самочувствие. Победилият кон получава чувал овес или нова юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Двамата обикалят от къща на къща и поздравяват домакините за празника.
На Тодоровден традицията повелява също жените да изпекат обреден хляб с формата на подкова или кон, който се раздава на роднини и съседи за здраве и берекет. От него задължително се слага в храната и на конете.
