Преди началото на Великия пост, в Неделя Сиропустна всеки православен християнин трябва да може да даде и да поиска прошка, каза секретарят на Ловчанска митрополия отец Любомир Казашки.
Нито един човек не е напълно праведен, всеки греши спрямо Бога и спрямо своите събратя. Но християнинът трябва да осъзнае своите грехове и да поиска прошка от тези, към които е съгрешил, а най-вече от Спасителя Иисус Христос чрез тайнството на изповедта, заяви свещеникът и добави, че е много важно и да можем да даваме прошка, когато ни я поискат.
"А дори да не ни я искат, в сърцето си да простим на този, който ни е обидил или е извършил нещо нередно спрямо нас. Ако прощаваме, ще ни бъде и на нас простено. За това се и молим всеки път: "...и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си...", посочи отец Казашки.
Човек трябва не само да прости, но и да се моли за ония, които съгрешават пред него, добави той. Няма мерило колко пъти можем да прощаваме или да искаме прошка. Единственият начин да получим опрощение е да го поискаме.
Важно е също да не осъждаме нашите ближни, тъй като "заради неосъждането ще получим от Бога прошка за всички наши грехове, винаги ще изпитваме Христовата неизказана милост и в този, и в бъдещия век".
Преди началото на Великия пост, в Неделя Сиропустна всеки от духовенството на храма по старшинство се покланя пред иконите на Спасителя и Св. Богородица и ги целува, после се обръща към всички с молба за прошка. След това и миряните се покланят на иконите и взаимно искат прошка едни други, обясни отец Казашки преди деня на всеобщото опрощение.
Той добави, че така християните, молейки за прошка и прощавайки, влизат в поста, който е време за очистване, примирение, размисъл, усъвършенстване.
"В едно от песнопенията на първия понеделник от Великия пост слушаме: "Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен", каза свещеникът.
Нито един човек не е напълно праведен, всеки греши спрямо Бога и спрямо своите събратя. Но християнинът трябва да осъзнае своите грехове и да поиска прошка от тези, към които е съгрешил, а най-вече от Спасителя Иисус Христос чрез тайнството на изповедта, заяви свещеникът и добави, че е много важно и да можем да даваме прошка, когато ни я поискат.
"А дори да не ни я искат, в сърцето си да простим на този, който ни е обидил или е извършил нещо нередно спрямо нас. Ако прощаваме, ще ни бъде и на нас простено. За това се и молим всеки път: "...и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си...", посочи отец Казашки.
Човек трябва не само да прости, но и да се моли за ония, които съгрешават пред него, добави той. Няма мерило колко пъти можем да прощаваме или да искаме прошка. Единственият начин да получим опрощение е да го поискаме.
Важно е също да не осъждаме нашите ближни, тъй като "заради неосъждането ще получим от Бога прошка за всички наши грехове, винаги ще изпитваме Христовата неизказана милост и в този, и в бъдещия век".
Преди началото на Великия пост, в Неделя Сиропустна всеки от духовенството на храма по старшинство се покланя пред иконите на Спасителя и Св. Богородица и ги целува, после се обръща към всички с молба за прошка. След това и миряните се покланят на иконите и взаимно искат прошка едни други, обясни отец Казашки преди деня на всеобщото опрощение.
БГНЕС
Той добави, че така християните, молейки за прошка и прощавайки, влизат в поста, който е време за очистване, примирение, размисъл, усъвършенстване.
"В едно от песнопенията на първия понеделник от Великия пост слушаме: "Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен", каза свещеникът.