Нови находки променят представата за линейната еволюция на човека
Нови находки променят представата за линейната еволюция на човека / netinfo

Екип от палеонтолози начело с известния учен Мейв Лики откри в Кения останки от далечни предци на съвременните хора, които разбиват представата за линейната еволюция от първите хуманоиди до хомо сапиенс. Според приетата еволюционна теория най-старият прародител на съвременния човек, хомо хабилис, е бил непосредствен предшественик на следващото стъпало в еволюцията, хомо еректус. След последващия, засега неуточнен етап в еволюционното развитие на човека, се е появил съвременният вариант – хомо сапиенс, съобщава АП.

В статия, публикувана от Мев Лики и колегите й в списание „Нейчър”, се твърди, че хомо хабилис и хомо еректус са живели преди 1,5 милиона години на територията на съвременна Кения в продължение на най-малко половин милион години и следователно хомо еректус не произхожда от хомо хабилис. За това свидетелстват две находки, направени през 2000 г. на малко разстояние една от друга – череп на хомо еректус и горна челюст на хомо хабилис. Те са датирани от палеонтолозите в един и същ период.

По думите на професора по еволюционна анатомия от Лондонския Университетски колеж Фред Спуур, който е взел участие в изследванията, двата вида са живели близо един до друг, но не са влизали в контакт, обитавайки своите „екологични ниши”. Според него хомо хабилис са били предимно вегетарианци, а хомо еректус са се хранили и с месо. Хуманоидите от двата вида са избягвали контактите, както правят съвременните маймуни, на които не им е приятно в компанията на друг вид. По мнението на Спуур хомо хабилис и хомо еректус са имали общ прародител, който вероятно е живял преди 2 или 3 млн. години. По думите на учения общата картина на еволюцията изглежда по-скоро като „дърво, отколкото като впечатляващата линия от първите ни предци, които неочаквано се превръщат в нас, преминавайки през няколко преходни етапа, както показват това в анимационните филми”.

Директорът по научните въпроси в Института за произхода на човека към Държавния университет в Аризона Бил Кимбъл, който не е взел участие в изследванията, напомни, че според разпространеното досега убеждение хомо сапиенс е произлязъл от неандерталеца. По думите на учения обаче в момента е известно, че тези два вида са живели едновременно. А новите изследвания позволяват да се направи подобен извод и за по-далечни времена. Екипът на Лики е проучвал останките в продължение на 7 години, но засега не се е решил да публикува откритието си. Черепът на хомо еректус, открит от палеонтолозите, е доста по-малък от тези на останалите представители от вида и на учените тепърва предстояло да докажат, че това е именно хомо еректус, а не друг вид или генетична деформация.

Проучили строежа на челюстта на черепа на хомо еректус, палеонтолозите изясниха, че той е принадлежал на 18-19 годишна жена и не са открили признаци на отклонение в развитието или генетична мутация. Същевременно някои особености в строежа на челюстта, приписвани на хомо хабилис, директно сочели за принадлежността на челюстта точно към този вид. За да се уверят окончателно, че откритият череп наистина е принадлежал на хомо еректус, учените изследвали отново 30 други черепа на същия вид, до които имали достъп, както и десетки други кости. Оказало се, че жените от този вид били много по-дребни от мъжете, което ги отличава от съвременния човек, но ги сближава с животните, съобщи колежката на Лики Сюзън Антън, антрополог от Нюйоркския университет.

Според изследователите разликата в размерите при мъжките и женските екземпляри е свързана с полигамията. При приматите, при които самците и самките имат приблизително еднакви размери, например гибоните, са характерни моногамните връзки. А самците на полигамните примати като горили и бабуини са много по-големи от своите самки. Челюстта на хомо хабилис е датирана от изследователите на 1 440 000 години. По техни данни това е кост на най-младия самец от този вид, който, както се смяташе досега, е измрял преди 1,7-2 млн. години. /БГНЕС/