Завършено е най-голямото генетично проучване на древни кучета. Учените са установили, че преди 11 хиляди години в различни части на света вече са съществували пет различни генетични типа кучета. Работата е публикувана в списание Science, съобщава РИА Новости.
Известно е, че всички домашни кучета и съвременният сив вълк са произлезли от общ прародител, но кога е настъпило разделянето им е неизвестно. Някои изследователи смятат, че опитомяването на вълци от хората е започнало преди повече от сто хиляди години, но мнозинството е на друго мнение - че между 40 и 20 хиляди години самите вълци са се привързали към човешките селища.
Поне за ранните вкаменелости, открити до останките на древни хора, е трудно да се каже със сигурност дали все още принадлежат на вълци или вече на кучета. Международен екип от 21 държави, включващ руски учени, обобщи генетични данни за 32 находки на древни кучета на възраст от 100 до 11 хиляди години от Сибир, Европа и Близкия изток. Авторите изследват 27 пълни генома, добавят пет предварително проучени и ги сравняват с проба от геноми на съвременни кучета от цял свят.
iStock/Getty Images
Това е най-пълното генетично изследване на древни кучета до момента, обхващащо цялата история на връзката им с хората. "Кучето е най-старият домашен любимец, има много дълга връзка с хората. По този начин разбирането на историята на кучетата ни учи и нашата история", - цитирани в прессъобщението на изданието, думите на първия автор на статията Андерс Бергстрьом, палеогенетик от Британския институт Франсис Крик.
Авторите установяват, че всички древни кучета имат общ произход, който се различава от съвременните вълци. Въпреки че не беше възможно да се установи точното време и място на опитомяването, резултатите показват, че преди 11 хиляди години, още в периода на палеолита, кучетата вече са били силно разнообразни - учените са идентифицирали поне пет основни генетични линии, които са в основата на повечето съвременни породи.
Така че процесът на опитомяване е трябвало да започне много преди този момент. Учените са дали името на идентифицираните генетични типове: неолитният Левант, мезолитната Карелия, мезолитният Байкал, древна Америка и пеещото куче на Нова Гвинея. И следи от тези линии могат да бъдат намерени при съвременните кучета. Най-генетично разнообразни са европейските кучета.
„Ако погледнем назад преди повече от четири до пет хиляди години, ще видим, че Европа се отличаваше с голямо разнообразие от кучета - казва Андерс Бергстрьом. Но въпреки цялото разнообразие, генетично те произхождат от много тясна подгрупа, която е съществувала преди това“.
Според авторите, ранното разнообразие на древните кучета може да се дължи на факта, че известно време след разделянето на генетичните линии смесването между вълци и кучета продължава.
Но, интересното е, че древните вълци имат кучешки гени, докато древните кучета нямат гени на вълци. От това учените заключават, че потокът от гени е вървял предимно в една посока - от кучета към вълци.
Изследователите също така сравняват геномите на древните кучета със сравними данни за генома на древните хора, което дава възможност да се идентифицират общите пътища на миграция на хора и кучета в древността. Това обяснява например защо хората и кучетата от Близкия изток се появяват в Европа по едно и също време.
В същото време има някои случаи, когато тези пътища не съвпадат. Тибетските мастифи, например, имат силна смес от степни линии от бронзовата епоха и новогвинейски пеещи кучета, а чихуахуа има следи от кучетата от древна Америка - същите като мексиканското куче Чолоицкунтле без козина.
В същото време първите кучета в Северна Америка не идват от опитомени северноамерикански вълци, а от древна порода сибирски шейни кучета.
