Карантина в превод от италиански означава четиридесет и принудителна мярка за контрол на заразните заболявания. Представлява изолиране за определено време на болни от заразни болести или на лица, които са били в контакт с тях, за да се избегне разпространението на болестта, съобщава NOVA.
И ако към днешна дата карантината се случва вкъщи или в лечебно заведение, то по време на Османската империя за целта е имало пригоден цял остров. Той се казва Карантина и се намира в близост до град Урла. За периода 1865-1869 година на него са заточавани хора със заболявания като холера и чума. А съоръженията на инфекциозния център са построени с помощта на френски експерти.
За първи път карантината се прилага в Измир през 1840 година, в областта, наречена Карантинен окръг. Град Измир обаче се разраства с бързи темпове. Затова изолационния център се премества в град Урла. В средата на 19 век ясно определени стандарти за срока и правилата при карантина е нямало. Методите обаче не се различавали от днешните.
"Хората слагали дрехите си в специални мрежи във въртящи се шкафове. След това служителите започват процеса по дезинфекция с пара, като шкафовете се въртят на 360 градуса", обясни Тургут Йълмаз, директор на музея в Урла.
След тази процедура болните се къпят и се преглеждат от лекар. Тези, които са здрави се поставят под карантина от 8 до 10 дни. Болните се изолират в специални отделения за лечение. Починалите се погребват дълбоко, заровени с вар.
И ако към днешна дата карантината се случва вкъщи или в лечебно заведение, то по време на Османската империя за целта е имало пригоден цял остров. Той се казва Карантина и се намира в близост до град Урла. За периода 1865-1869 година на него са заточавани хора със заболявания като холера и чума. А съоръженията на инфекциозния център са построени с помощта на френски експерти.
За първи път карантината се прилага в Измир през 1840 година, в областта, наречена Карантинен окръг. Град Измир обаче се разраства с бързи темпове. Затова изолационния център се премества в град Урла. В средата на 19 век ясно определени стандарти за срока и правилата при карантина е нямало. Методите обаче не се различавали от днешните.
"Хората слагали дрехите си в специални мрежи във въртящи се шкафове. След това служителите започват процеса по дезинфекция с пара, като шкафовете се въртят на 360 градуса", обясни Тургут Йълмаз, директор на музея в Урла.
След тази процедура болните се къпят и се преглеждат от лекар. Тези, които са здрави се поставят под карантина от 8 до 10 дни. Болните се изолират в специални отделения за лечение. Починалите се погребват дълбоко, заровени с вар.
